Писачите на техническо задание - нали те точно очертават замисъла: влизат в "замислителите".

Когато клиентите знаят какво точно искат - тогава замислителите на мекотяша ги пренебрегват, с вече-историческото "ама те всъщност не знаят какво искат"... Защото замислителите или не разбират от работата си, или не разбират как каквото замислят влиза в живота / икономиката / културата на клиентите.

Още не съм видял клиент, който да не знае какво иска! Обикновено, "да не знае какво иска" е пренебрежително събирателно, ако клиентът иска не 2 от 3 (евтино, бързо, хубаво), а нещо по-засукано.

Прав си за нуждата от богата обща култура! Точно тя разделя инжинерите от добрите инжинери! Обикновен инжинер ще реши задача, ще я програмира, и ще напише наръчник за програмата. Добрият инжинер ще се врътне из бъдещите потребители на програмата, после ще нагоди реда на входните данни, именуването им, и форматирането им да пасват на "света на потребителя", и ще направи същото за производството от програмата.

В моята група, защото някой път наши програмировани инжинерни решения бяха ползвани за полетна поддръжка, аз карах инжинери с различна специалност (сиреч, минимум предварителни познания) да следват наръчника по програмата. Получаваха се интересни резултати - преди наръчникът и програмата да бъдат излъскани до качество.

А писането на "изисквания" (техническо задание, по твой език) къде Америката го направиха на наука - с цел намаляване на истинското инжинерство - и пестенето на пари. И съм виждал при разработка на дадена инжинерна програма, говорим милиарди, цял етаж да е пълен с писачи на изисквания (поне 50 - 100 човека), до като група по инжинерство на основен параметър (без който програмата не може да съществува) да е съставена от 3 човека. И като погледнеш, от 200 човека, 100 са по изисквания и "човешки фактори" и малцинствени отношения, още 50 са по мекотяш (защо мекотяшът е отчитан отделно от системите, където той би трябвало да е вграден?!), и останалите 50 са разделени на истинските инжинерни дисциплини които структура, двигатели, механизми, и прочие - с има-няма по 3 човека всяка. Рецепта за световно гъз-цепещо водачество - чрез купуване на билетчета от руснаците.

Иначе виждал ли си тоалетна, в хубава нова скъпа къща, ей тук при нас в Тексас - с цокалото поставено от евтин мексикански труд... Има и тоалетно цокало, има и държач за кенхар - обаче присъствието на ролка кенхар в държача пречи да сядаш или ставаш от цокалото... Щото който е направил тази красота - може да е виждал тоалетна на картинка, но отявлено не е сядал на нея - или ако е сядал, не си е трил задника с тоалетната хартия поставена където той я е поставил... Инспекторът, също мексиканец, но от образованите, изрецитира кода, извади рулетка, заяви че по кода за тоалетна геометрия, от центъра на цокалото до най-близката странична стена трябва да има минимум 40 см (ако си спомням правилно)... И ела гледай евтинията от нецивилизования труд как бе изцяло глътната в преработката на пода (това на втория етаж) и преместването на тоалетния канал, че цокалото да застане в място одобрено от кода... Сега, ако замислителите на тоалетната знаеха какво замислят, и бяха ползвали такава (сиреч, каквото замислят им е част от бита)... щеше ли да се достига до нуждата код да им казва колко близо може да е страничната стена? И обратното: кодът (техническото задание) е написан за да позволи ползването на нецивилизован труд - обаче нецивилизованият е "пакетната сделка" която включва незачитане на разни там кодове и писания. Щото да си видял цивилизовано общество което не зачита кодове и стандарти и закони?

Та май опираме обратно до общата култура на инжинерите...