Още преди 20 години започнах да отказвам полиетиленовите пликчета в магазините, за да си нямам проблеми вкъщи. При някаква реплика от моя страна по повод въпрос, защо ми е пликче за купеното ново червило, съпругът ми ме изведе на балкона и ми каза "гледай". Започнах да отказвам пликовете в магазините, носех си платнена чанта, има такива, които се сгъват в малък калъф. После се появиха контейнерите и започнахме разделното изхвърляне, ама разделно до най-малката чиста хартийка, като касов бон, докато не видяхме, как ги смесват в един контейнер при изпразването им.

Сега изхвърлям разделно само пластмасови и стъклени шишета, както и хартията на целия джънк мейл, но веднага, не ги събирам, при ежедневното изхвърляне на общия боклук. Само капачките събирам отделно, защото тяхното място е едно в града. При нас разстоянието между две места за разделно депозиране е максимум 60-100 метра. Т.е. ако близките до нас са пълни (на 20 метра), следващите са на около 60 метра, не мисля, че е голямо разстояние, не знам при вас как е.

За мен днес градът ни е много по-чист от боклуци, отколкото преди. Фирмата по чистота мете задължително около контейнерите, всичко, оставено до тях, отива в боклука, да се размотават хартия, пликчета и опаковки става само при много силен вятър, когато всички боклуци се завихрят и се стоварват в някое подветрено място.

Един ден исках да оставя до контейнера торба със дрехи, но точно в този момент минаваше боклучийската кола и тръгнаха да ги хвърлят в камиона. Казах им да ги оставят, че са чисти, здрави и изпрани дрехи, може на някого да му влязат в употреба, те ми отговориха, че са длъжни да почистват около кофите и ще имат проблеми, ако не го направят. Тогава и обърнах внимание, че метат в този периметър около контейнера. Сигурно бяха прави, ама аз си взех торбите, изчаках ги да си тръгнат, и ги оставих отново. След около час излязох, дрехите ги нямаше.

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)