Св. Валентин го измислиха тия, дето не могат да пият.









Ще се напия!
по план,
по график!
градус по градус,

водка след водка,
ще направя си разходка.
С поглед лекичко премрежен,
с мисли ще танцувам - нежен.

Ще прескачам океани,
на пиратите ще свия
всички дамаджани!
Даже ще си помечтая....

Ех! Изабел Аджани!
Не ми пука за мезето,
не е в него "сантасето".

Ще боледувам,
ще се лекувам,
ще бъда Рай и Ад,
Доктор или психопат.

С отворени очи ще те сънувам,
ще тъпча си сърцето с формалин,
ще му говоря гадно,
ще го направя гадно.
Ще го напия, ще го убия,
ще посрещна утрото зомбиран,
ще изляза да манифестирам.







Между толкоз кани вино,
мислите си трудно аз редих.
Най чистите неволно
на тебе посветих.

Боже!
Страшно,страшно се напих!

Още спя,
но като стана!
Болката в главата,
искам да я няма!

В леглото паднах-
сякаш в яма!
Една заспала бъчва,
бъчва по пижама!

Боже!
Винпром изпих!

С кръгли гуми,-
квадратни дупки,
нощем аз гостих.
Катаджии бесни,
на фарове лових.

Боже!
Колко,колко се напих!

Сега съм бъчва по пижама,
ще се събуждам-
знам че прошка няма.
Стана ли обаче,-
болката в главата
искам да я няма!

Спя и мисля,
мислейки си спя!
Малко,лекичко,
ще се намразя.
Зарад снощни глътки,
дневно ще се прокълна.

Ох!
Как се спи с глава пияна?
Даже мислите си
с виното съм упоил.

Къде по дяволите
се е смъкнал пак юргана?







Да се завърнеш,
когато утрото
нощта във ден превръща.....

Когато Слънцето
тъмата- с блик обръща.....
Когато !

Когато заревото ще обсипе
небосвода с злато.

Когато мъка е,
и виждаш всичко слято.

Когато,
Кошмари с пот студена,
съзнание обгръща.

Когато!
Страхът врата рисува,
а пред вратата
чака незаспала тъща.

А, зет нещастен,ужасЕн,
във филадендрон
банкет си да повръща.

Когато!
Когато погнат те,
жена и освирепяла тъща...

За Бога !
Спомен!
Защо !,
О!
И ти Ужас!
Немилостив
там пак ме връщаш ?