Ами разбира се, че си прав. Много че е така. Но този "силният в нас", който го разбира това и действа по този начин е този който не се забавлява. Не се трогва, но и не изпитва удоволствие(от общуването).
Много ми докривя, че Сграфито се сбогува, вътре съм в мелодрамата с двата крака - слабият в мен застреля силния с целия пълнител 12 куршума и вика- кой е слаб, бе кой е слаб.



Хе,хе ! Душица.

В един човек няма само един човек. Да изковем от сърцето си меч !




„Когато става въпрос за светлина, предположенията на квантовата физика изглеждат доста странни. Провеждане на експеримента с атоми обаче, които са комплексни обекти, неща с маса, взаимодействащи с магнитни полета, материя и т.н., тогава всичко започва да изглежда още по-странно.“ – споделя Тръскот.

Учените очаквали атомите да имат поведение също като това на фотоните. При експеримента атомът преминава през два лазерно изрязани процепа. Вторият процеп обаче се прави след като атомът вече е преминал през първия. Интересното при експеримента, е че втори процеп не се изрязва всеки път, а на случаен принцип, за да се проследят реакциите на атомите според това дали има или няма втори процеп.
Оказва се, че при наличието на два процепа, атомът преминава през тях по много траектории с функция на вълна, но когато втори процеп не е наличен, атомът се държи като частица и преминава само по една траектория. Класическият двоен сплит експеримент е потвърден, но този път съществува и фактор време-пространство.
Двоен сплит
Казано по-простичко, функцията на атома (вълна или частица) след преминаване първия процеп, се определя от това дали ще има втори процеп. И тъй като решението за твори процеп се избира на случен принцип, след преминаване на първия процеп, „атомът е принуден да черпи информация отвъд законите на класическата физика“, в случая през времето. Учените наблюдават обратна връзка, от бъдеще към минало, като функцията на атома в експеримента се определя от бъдещето. Моментът на решението относно състоянието на вълна или частица е времето, когато квантовото събитие се случва и измерва. Преди този момент, атомът още не е решил каква функция да придобие.

„Бъдещо събитие е причината атомът да реши миналото си.“ – обяснява простичко Тръскот.

Излиза, че в света на квантовата механика, времето тече в обратна посока. Причина и следствие си разменят местата. Бъдещето причинява миналото, а не обратно. Но всичко това изглежда някак си логично, и до известна степен обяснява консистенцията на материята и постоянството на време-пространството.