Ти поне си казал че си собственика на котарака.


В нашия заден двор идват чужди котки, единия е много стар черен котарак.

Нашето куче е малко, с къси крака и не тича бързо, но веднъж успя да настигне стария котарак.

Аз ги догоних на тротоара, прескочиха оградата през компоста.
Едва ги разтървах, и мен ме одраха, напикаха, ужас.

Котарака изплезил език лежеше в шок. Не знаех дали му има нещо или само е изтощен. За мен изглеждаше много зле.

Закарахме го в спешното на ветеринар (в неделя), седяхме от следобяд до много късно вечерта там в чакалнята докато ни дойде реда.

Ветеринарката много се учуди, че сме донесли улична котка.
(съседите от цялата улица се събраха, но казаха, че тая котка я хранят всички, пробират я през зимата както падне, но всъщност била на една жена, която работела на смени).

Котарака междувременно се съвзе, нищо му нямаше, ветеринарката каза че е лошо поддържан — та това се виждаше.

Цялата процедура за котарака струваше 70 €, които застраховката на кучето пое.

Като върнахме котката на съседката на уж-собственичката, пуснахме в пощенската кутия бележка от ветеринара с нашия тел. номер.

Собственичката никога не ни контактира.