|
понеже за парфюми се разприказвахте по коледа...
Афтършейв
Още като студент си го бях харесал. Изборът тогава не беше кой знае какъв, но този просто ми се лепна от раз. Името му отиваше на бъдещата ми професия, казваше се “Фаренхайт” и изглеждаше доста необичайно в кафявия си флакон. Супер стабилен аромат си беше, не се впечатляваше от гъстия цигарен дим и интензивните ухания на студентските общежития.
В първите години на съвместния ни живот дори благоверната ми го харесваше, въпреки че иначе почти нямах аксесоар, който да не се нуждае от нейната поправка. Но дойде денят Х, в който прозвуча съдбоносната фраза:
– Идва коледа, хайде да си подарим парфюми, и двамата се нуждаем, така че...
Трябваше веднага да загрея, че зад това се крие някакъв заговор, ама нали съм си наивен, та отговорих:
– Супер идея, така можем да караме и за в бъдеще на всяка коледа.
– Нали? – оживи се милата, зарадвана от бързото ми съгласие – Хайде да си избереш някакъв афтършейв и да ми кажеш после марката, а пък аз вчера като минавах през магазините вече си харесах тази. – в ръката й се появи ароматна лентичка с някакво име написано отгоре с молив.
– Но, съкровище, нали знаеш моята марка, ей там под огледалото...
– Не искаш ли да си харесаш нещо друго?
Не исках. Рядко си променям вкуса. Дори нося все същия тип обувки и когато се прокъсат, влизам в магазина и обяснявам на продавачката с ужасения поглед, че искам същите, като тези на краката ми, ама нови.
– Стига с този “Фаренхайт”! – душичката беше категорична – Той вече отдавна не е на мода.
– Аз съм научен работник, не съм длъжен да вървя в крак с модата – опънах се аз. – Защо пък трябва да подменям сега афтършейва? После може да ми се прииска да подменя и жената до мен... – опитах се да остроумнича.
Доводът се плъзна по нея като пръски вода по тефлонов тиган, тя просто не го чу.
– Има толкова много нови аромати. Я виж тука. – и извади като фокусник от чантата си още няколко лентички – Защо не си избереш някой от тях?
Обзе ме мирова скръб. Още една компонента от моята личност биде демонтирана. Проформа поднесох всичките лентички подред към носа си, наслуки хванах една от тях за ушите и я подадох. След като не можеше да си бъде моята марка, ми беше все едно коя ще бъде. Милата щастливо се усмихна и ме цунка по бузката, какъв съм й добричък. Да, там винаги ми е била грешката.
Така се изредиха няколко коледи с взаимните подаръци и след всяка от тях и двамата ухаехме по-иначе, в тон с модата. През годината чат-пат отварях гардероба си, където се мъдреше стар изветрял флакон от минали времена и душейки го, носталгично си спомнях дните, когато си избирах сам афтършейва и разни други работи.
***
Понякога дори съдбата търпи корекции. Поне отчасти. Седмица преди миналата коледа тръгнах без особен ентусиазъм по чаршията с конкретната директива да си избера афършейв за празника. Какъвто си искам естествено, но не “Фаренхайт”, въпреки че все още го имаше на пазара. Завлякох се до първия магазин и помолих продавачката да ми покаже новите благоухания за мъже. Докато хвърлях тъжни погледи към полицата с добре познатите ми кафяви опаковки, тя набра четири-пет нови марки.
Предложените ми ароматите бяха “гола вода”. Ако не ме лъжеше нюхът ми, с единия вече се беше сдобил шефът ми, другият докарваше на Флайтокс, за третия имах сериозни съмнения, че е мъжки, а за четвъртия – че въобще е афтършейв. Представих си, как ще трябва да посетя и друг подобен магазин и съвсем се вкиснах. Докато вяло размахвах хартиените лентички под носа си забелязах, как продавачката внимателно ме следи с поглед. Сигурно не беше свикнала на толкова отегчени клиенти малко преди празниците. Трябваше да взема някакво решение...
– “Фаренхайт”... – промълвих без да искам и се сепнах, защото усетих ръката си без мое разрешение да сочи кафявите флакони на отсрещната полицата.
– Знаете ли, – погледна ме в дълбоко в очите продавачката – когато ей сега влязохте, точно това си помислих, колко добре би ви отивал тъкмо “Фаренхайт”.
Влюбих се на секундата в тази жена. Не от пръв поглед, а преди да я разгледам подробно. А тя, без да усети фойерверка в моята душа, продължи да говори:
– Познавам го добре, защото брат ми го ползва от години. Казва, че с този аромат можеш да идеш навсякъде, всички врати се отварят пред теб, стюардесите ти дават най-доброто свободно място в самолета. Да-а, на всеки десет години Диор удря десятката с някое свое творение и това е едно от тях.
– Знам, – тъжно отговорих – аз също го ползвах години наред, но жена ми...
И това го схвана без допълнителни обяснения. Ох, защо срещаме хората, които ни разбират от половин дума толкова късно в този живот?
Продавачката пое нещата изцяло в своите ръце и ме поведе, а аз запристъпвах след нея като първолак, който се надява да получи нова компютърна игра. Тя се спря пред един масивен флакон, посегна към него и ми го връчи.
– Защо не опитате това, от същия производител е и има подобно излъчване?
Подуших хартийката и се усмихнах. Тъкмо това ми трябваше! Ама съм будала и аз, как не се бях сетил предишните години, а се носех с какви ли не вони, само защото се брояха за нови?
Сега вече спокойно можех да посрещна и тази, и следващата коледа със самочувствието на мъж, който знае как да се справя с превратностите на живота. Дойде ли му времето, ще посетя магазина и ако случайно са ме забравили, със суверенна усмивка ще им напомня:
– Искам афтършейв, който да ухае като “Фаренхайт”, но нека на опаковката да пише нещо друго!
admiral@mail.bgРедактирано от ad miral на 13.12.19 00:41.
|
Афтършейв
(андорския флот)
