Aбе, и по-смешни моменти имаше. Не ми се пуска отделна тема. Но .......спомени. Тогава тъжни, сега ми се виждат почти смешни.
'72 ра година сме на бригада в с Крушево, до Първомай. Ще берем памук. Памук ? Щях да умра......
И сме на квартири. В квартирата бяха младо семейство, трудови хора, и възрастен старец. Дядо Пеньо. Това си спомням. Да де, ама дядо Пеньо носеше кръгли диоптърни очила, с гъвкава рамка, около ухото като струна от бас китара. Олеле малее.......на мен у акъла ми е само Джон Ленън, с неговите цайси. А бре, де бре .......бригадата свърши, прибрахме се в Пловдив, на мен цайсите не ми дават мира. Замижах, хванах автобуса за Първомай, от там за Крушево и директно у дядо Пеньо.
Дядо Пеньо, ти майка, ти баща, умирам, загивам .....дай очилата. Ще умра .....
И дядо Пеньо ми ги даде. От там обратно в Пловдив, директно в очиларския магазин до Радио Пловдив, моля, искам тези рамки със слънчеви стъкла. Махате диоптърните и слагате слънчеви. Готово.
И аз ......да не ти казвам, изскачам с три гърди пред другите. Патрон.
Бедният дядо Пеньо, да почива в мир. С кой акъл съм отишъл, с кой акъл ми ги е дал, понятие си нямам. Приличаше много на актьора Димитър Панов.
Ако някои негови правнуци прочетат, да знаят, че е запомнен завинаги.
Редактирано от Koftia на 17.11.19 23:53.
|