Предполагам, дядо ми се е прибрал в България защото е имал усета, че в България няма да среща легални / административни / други пречки да води живот, който да го прави щастлив. Брат на баба ми, която е от Кнежа, е бил завършил зъболекарство в Марсилия - и той също се е бил прибрал - в Кнежа.

Предполагам, че тогава в България е имало по-малко закони и разпоредби. До някъде, имало е може би лека анархия. Или поне безредие, в което който е образован и/или способен е можел да прокара своя пътека през сравнително-гъвкавата обществена подредба, която да му спомага в професионалното и човешко развитие. Във всеки случай, нито дядо ми, нито баджанака му са усещали, че прибирайки се в България ще се сблъскват със закони и разпоредби и наредби и прочие, които ще им пречат и тормозят. Защото иначе е нямало да се прибират обратно в България, пък колкото ще да се усещат българи.

Дядо ми след заселването във Враца (той е бил роден в Ловеч) вади кредит, плаща на архитект, после на строителна фирма, и си строи къща, след което започва да изплаща полицата: нито едно от тези занятия не го е било затормозило до там, че те даже да влязат в семейната история с повече от споменаване на състояването им. Роднината му от Кнежа - той с кредит организира зъболекарска клиника, после върху нея с още кредит купува стопанство, после преминава към търговия със зърнени храни, та до строеж на лична радио-станция, да е във връзка с борсите по Европа. И неговите икономически стъпки не са срещнали нещо тормозещо - и днес са просто отбелязвани като състояли се. Пра-дядо ми, следвал радио-инжинерство във Виена преди Първата Световна (мобилизацията за служба прекъсва следването му) - след войната строи фабрика за лед, после за сух лед, после със съдружници строят електроцентралата на Враца - пак без някакви пречки и нужда от рушвети и глупости - защото за такива спомени няма. До нахлуването на ялтенците, но това е отвъд темата.

Та моето мнение е, че днес в България има много повече закони и разпоредби и подобни, но те са все половинчати, недомислени, недовършени, и уж обществото е "по-правно" - но всъщност тези половинчати недомислени недовършени закони и глупости практически пречат. В сравнение с положението през 1924, примерно. И е много по-трудно да подминеш глупашки закон от колкото да боравиш с липсата на закон.

Когато тъст ми почина, беше егати ужасът тъща ми, вдовица, да продаде тяхните превозни средства! То не бяха нужни пълномощни от наследниците, то не бяха бумаги, то не бяха чудеса! Банковата й сметка бе мигновено окрадена от наследяваща дъщеря - защото законът позволява последната мигновено да бръкне в банковата сметка на майката. Един закон пречи и бави, друг закон избързва и озаконява каквото аз намирам за обирачество. Завещание? Българското законодателство по онаследяване осъзнало ли е, че България вече не е административно част от Римската Република?

Покрай тъща ми, видяхме българските закони в пълния им блясък в толкова много полета - и всеки закон куцаше и скърцаше и ултиматно се опираше до личното мнение на даден служител... Строителен договор, нарушен от строителя, говорим не-изпълнение мерено с над 10 години! - строителят за да бъде осъден, трябва да се внесе такса, която прави търсенето на правосъдие скъп недостижим лукс. Обаче строителят съди клиент, че последният е пречел на строеж (защото клиентът отказал да плати допълнително, НАД договорената сума - при спряна строителна дейност) - това пък законът разрешава. Въпреки, че строителят излиза че нито имал планове, нито даже бил взел строително разрешение - обаче делото му, вместо да бъде изхвърлено от съда, гълта пари от защитаващите се - измамени от неизпълнения договор - клиенти. После се оказва, че строителят бил сложил запор върху строежния парцел - и до като слагането на запор при лъжовно дело е разрешено, и става бързо и лесно, махането на запора, от спечелилите защитно делото от строителя - излиза лабиринт от документи и подписи... Защото искам да поддържам културен тон тук, бих се въздържал от обобщението и възклицанието, че българските закони са си ебали майката!

Да се върна към началото: не е че българските закони през 1924 са били перфектни, а че са били по-малко, и системата е притежавала гъвкавост и свобода да действа според специфичните нужди на гражданите.

Ще ми е интересно някой да сподели своята семейна история, по същото направление. Да видим датните точки какво заформят.

Редактирано от Santo Modesto на 13.11.19 05:48.