|
Тази Неделя бяхме на погребение, на съседка, много добра жена.
Седим в залата в погребалния дом, залата наподобяваща църква. Всичко изпипано, издокарано, от служителите които с дълбоко размишляващи лица отварят и затварят вратите, от паркинга през коридора та до залата, за всеки посетител, та до музиката, пускана чрез дискретно и стратегически наместени говорители в залата. (Стойността на стратегическото наместване ще бъде отбелязана по-късно.) Водещият служителите явно отракан, от дълъг опит - и в погребалния дом, и в предишния му живот, който отявлено е униформен, от към военните (щото полицайските са по-... така... незначителни, да сме учтиви). На всички нас, и само на нас, от типа пенсионирали се на по 57, пуска по едно другарско намигане, и изопва снага, с изражение на лицето - аха да ни козирува; с други думи, човекът ни зачита за по-свои хора, заслужили по-специално внимание. Погребението си е погребение, но протоколът прошнурова целия живот.
Обкръжението, атмосферата така качествено нагласени, че жените произвеждат кофи сълзи - за една добра жена и съседка, която все пак се държеше доста протоколно (предполагам, заради което беше толкова добра, особено като съседка), което ще рече, любезно и приятелски, с протоколна мярка. Организацията е предвидила сълзите - защото през редиците насядали циркулират кутий с хартиени кърпички. Съседката не обичаше изхвърляния - и хартиените кърпички са обикновени, не парфюмирани.
Съседката е бивша от Въздушните Сили. Близкият клон от ВВС изпратили "почетна стража", да почетат службата й. И гледам аз - церемонно уставно влизат двама младока, измаршируват към ковчега; с голяма нагласация и отмерени движения, като че мерени по часовник, сгънаха американското знаме, което бе покрило ковчега, низшият предаде сгънатото знаме на водещия, водещият предаде, коленичил, знамето на съпруга на погребваната, с кратко слово "от името на Президента и...".
Сега, аз съм виждал що значи "почетна стража". Двете момчета по знамето - добре. Къде са другите? По говорителите чувам дрънченето на оръжие и скърцането на парадни обувки и шумоленето на униформите на почетната стража; чудесно озвучаване! Звуковото стерео работи по замисъл: все едно минаха от страни, покрай стената на залата, и се наредиха до ковчега. Домаршируваха, строиха се в редица, вдигнаха пушките, пуснаха 3 залпа... Изстрелите поразместени - че да чуем че е залп от няколко дула; и това нагласено за слушателите. Почетната стража си спестила човешкия труд и усилие, обаче - ето! - изпълнила си е функцията и задължението със звукови ефекти които истинска, на живо стража, няма начин да постигне, значи загубата на зрителен ефект компенсирана, поне до някъде. Технология, батей, та дрънка, така да се каже! Шега няма!
|
Технология, шега няма!
