|
Борбата около възстановлението на българската народна църква трая цѣли 40 години. Тя започна въ 1830 г. и свърши на 28 февруари 1870 г. (ст. ст.), когато единъ султански ферманъ учреди Българската Екзархия въ Цариградъ. Тази борба е цѣла епопея. Изпърво, българския народъ искаше само владицитѣ му да сѫ българи и той самъ да си ги избира. И първитѣ градове, които поискаха това, бѣха градоветѣ Скопие и Самоковъ (въ 1833 г.). Но гърцката Патриаршия отказа категорично. Тогазъ борбата взе двѣ нови форми: искането на българи владици се разшири съ желанието да се иматъ собственна църковна служба и собственни училища, а противъ гърцкитѣ владици въ българскитѣ епархии започна открито и насилственно гонение. Така стана въ много градове на България, Тракия и Македония.
Султанския ферманъ за учредяването на Българската Екзархия, въ първата алинея на своя 10 членъ, поименно бѣ указалъ, като български, слѣднитѣ епархии : Русенска, Силистренска, Варненска, Шуменска, Търновска, Ловчанска, Врачанска, Видинска, Софийска, Кюстендилска, Самоковска, Нишка, Пиротска и Велешка. А въ втората алинея на сѫщия членъ бѣ постановено: че е позволено да признаятъ Екзархията и всички други епархии, въ които поне 2/3 отъ христианскитѣ имъ жители пожелаятъ това. Съгласно тая втора алинея отъ фермана стана плебисцитъ въ Македония, извършенъ отъ турскитѣ власти подъ контрола на гърцката Патриаршия, който плебисцитъ установи: че по-голѣмата часть отъ Македония желае да признае Българската Екзархия. На основание тоя плебисцитъ и бидоха назначени владици въ Скопската, Охридската и Битолската епархии (въ Велешката, която бѣ изрично упомената въ фермана, имаше вече такъвъ). Ала скоро слѣдъ туй избухнаха българскитѣ възстания прѣзъ 1875 и 1876 г.г., а послѣ тѣхъ дойде и русско-турската война, които съвсѣмъ скомпрометираха българитѣ въ очитѣ на Турция. Благодарение на това обстоятелство, плебисцита не бѣ извършенъ и въ южната часть на Македония, па и тамъ, гдѣто бѣ вече извършенъ, не се допуснаха на всѣкѫдѣ български владици, а въ епархиитѣ, гдѣто бѣха отишли, тѣ бидоха прогонени отъ властитѣ. Опититѣ прѣзъ 1884/1885 г.г. да се изпратятъ български владици въ Македония не успѣха поради протеститѣ на гърцката Патриаршия, на Гърция и на Сърбия. Скоро слѣдъ това стана и съединението на двѣтѣ Българин, което наново скомпрометира българитѣ въ очитѣ на Турция. И едва прѣзъ 1890 г. се допуснаха нови български владици въ Скопие и Охридъ, прѣзъ 1894 г. — въ Велесъ и Неврокопъ, а прѣзъ 1897 г. — въ Битоля, Дебъръ и Струмица. Останалитѣ епархии вече не можиха да видятъ български владици. Турското правителство позволи само: щото българскитѣ духовни началници въ тия епархии да прѣдставляватъ прѣдъ властитѣ мѣстнитѣ българи и да управляватъ тѣхното училищно дѣло. Отбѣлѣзанитѣ въ картата съ бѣлн лиши мѣстности сѫ именно епархиитѣ, които не видѣха български владици.
И друго интересно за тоз балкански .Редактирано от Metropolis на 02.10.19 22:53.
|
Re: Нещата с Македония се закучиха... очаквано [re: oberleutnantRzevski]
