Все висши раси, биещите крак в устрема на изток... И после все страдалци от пустата зима, пустото лято, пустата пролет, есен... Щото те годишните времена в Русия са векторни, действат с посока, и снегът вали само върху едната страна на бойното поле, специфично върхи висшите, и жегата само висшите ги пече, и калта само под ботушите на висшите се кашка...

Тези дни гледахме БиБиСи сериала "Война и Мир", и аз защото не съм чел книгата, та започнах да чета каквото ми падне по историята на войната. Бях много учуден да прочета, май в Уикипедия, че френската лека конница се видяла толкова надмогната от руската, че към френската лека конница бива добавена пехота за охраняващо попълнение (!) - което практически снижило боеспособността на френската лека конница до такава на пехота... Както разбрах положението, франсетата практически не са имали разузнаване (което се е правело точно от леката конница) - защото ха пуснат отряд да развежда - ха не се върне... Връзва се с поведението на кампанията: в крайна сметка, франсетата се връщат от Москва по абсолютно същия път, по който отиват - макар че са знаели че край този път всичко (вкл. трева за конете) е било оплюскано и им са били гарантирани глад и мизерия; те са били неспособни на разведки, и единственият им опит да кривнат и да се пробват по нов (неоплюскан) път - биват отпукани и отбити обратно.

За Кримската Война, първо-класната войска отива до Крим с параходи (висша техника, за времето). Ей ги висшите дебаркират! Да, обаче обикновената войска пътува с платноходи. И се нуждае от спирки по пътя за да се свести. (Ей примерно край Варна.) Тези войници пристигат в Крим вече подпушени от заболявания и други физиологични нередности - които евентуално им разказват играта (в допълнение към руските действия). А конете... Те също биват превозени с платноходи, но за по-евтино и прочие, с някакви плаващи корита... Вражеската конница слиза в Крим доста небоеспособна. Иначе англетата и франсетата прокарват жп линия за снабдяване, и разни други велики изяви за гърмящи вестникарски заглавия... Висши раси, какво да ги правиш! Командващият английските войски е в Крим с личната си яхта (ако си спомням правилно), на нея с личния си готвач... Човекът отишъл на война, от интелектуалския вид, с пионките по полевата карта...

Когато дядо ми (бащина страна) е на посещение в германските позиций пред Москва, като член на българска делегация, поканена от германците да види колко добре върви войната и как България трябва да прати войници на Източния Фронт щото тя войната вече практически приключена... Та значи, дядо ми бил гръмнат да види германски офицерски палатки, чудесно направени, със специален изолиран бризент за зимни условия, полеви печки за отопление, и прочие; съвсем бил гръмнат да види в палатката на командващия станок с ловни пушки (ловнИ пушкИ, хващаш?), и станок за ботуши и обувки, с обувките включващи обичайните униформени, плюс... дръж се за стола! ... чепици за бални танци! Не знам дядо ми дали е знаел за яхтата на командващия английските войски в Крим, 100 години по-рано, но дядо ми в доклада си до българското Министерство на Войната пише (по негов преразказ) че Германия ще загуби войната защото командването й не знае дали е отишло на война или на лов и танци (подходило е с несериозно отношение, и е неподготвено, и от тази несериозност и неподготвеност кой знае какви други зейнали дупки има в германските планове), и България да се държи далече и да не затъва. Дядо ми гарантирано затъва, в кариерно отношение - но това пък евентуално му спасява живота - по думите на съветски офицер, който във Враца, в къщата на дядо ми, му чете извадки от същия доклад, който някак си "бил намерил път" от българските архиви до съветски ръце.

Та мисълта ми беше, все висши раси, все надменни - и все нагледно изиграват старата българска (руснаците настояват, че е руска) приказка за момъците чукащи на вратата на великаните, и бабичката зад вратата питаща "Момко, чий го търсиш?" - и момците все мислещи че бабичката не може да се изрязява граматично - до като разберат колко точно бабичката е поставяла въпроса - но тогава било прекалено късно...