По времето, когато е писано това, заместник-директор на Народната библиотека е Пенчо Славейков, а от 1909 става директор. Тези дни видях мястото, където е починал. Две паметни плочи, една малка от 1940 от български студенти, и една голяма скорошна, от съюза на българските писатели. На голямата написано нещо от сорта "тук почина големият български поет, прокуден от родината". Кофти впечатление, от всичко дето могъл да напише, неизвестният интелектуалец решил, че "прокуден от родината" е най-важното. Теглих му задочно наум една майна и отворих викито да видя що така са го прокудили:

В началото на март 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Соренто, Рим, за да се запознае с библиотечните сгради и с развитието на библиотечното дело. След завръщането си в София Славейков се отдава на трескава работа: завършва ч. 2 на „Кървава песен“ (IV-VI песен), подготвя антологията „Немски поети“.

На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина.

Ако някой знае подробности да каже, обаче каквото чета, хич не изглежда добре. Командировка из Европа, после трескава работа по собственото творчество и скоро след това го уволняват от поста, да се чуди човек защо.
Той обаче обиден и напуска родината.