|
|
| Тема |
 Re: Ренде [re: Koftia] |
|
| Автор |
RujaKaramfilova (2Х1) |
|
| Публикувано | 22.08.19 08:20 |
|
|
|
Добре, че съм заравян жив вече веднаж, та 'имам опит'
Да ти разкажа за моето заравяне, жива))
Ходя всяка година на кал в Поморие. След като изсъхне калта, Карамфилов ме заравя в черния пясък и така само с глава извън пясъка си лежа поне половин час.
Една година се събуждам, яко бях заспала. Излизам от пясъка, отърсвам се, изкъпвам остатъците от калта по себе си и с бодра стъпка си сядам с биричка на жегата. Карамфилов седи на пясъка и чете твърде задълбочено, не ми обръща внимание, поглежда встрани и пак зарива нос в книгата.
По едно време ме поглежда и казва : много хубави снимки направих днес. Ето, виж! И като погледна Една глава на пясъка, с мустаци, брада, на темето водорасли, но добре оформени в прическа. Очите затворени.
Друга снимка : тяло в кал. Явно женско. На циците мидички, на венерения хълм пръчка обърната към пъпа, с две кръгли миди, баш като топки и дребни сламени водорасли. Главата-явно същата като онази, която на другата снимка няма тяло.
След минута време осъзнах, че това съм аз Заспала, изрисувана с кал, преминала под дъгата
Щях да го убия, но и този път му простих. Той си е зевзек, а мама ако ме види на тези снимки няма да ме познае. То аз не се познах, та какво остава за нея.
| |
| |
| 
|
|
