Всички ти се присмиват, с изключение на Зеления.

Това не е вярно. Аз също не й се присмивам. Това, че не рядко й пиша иронично е придизвикано от факта, че скача с бутонките, репчи се, но в повечето случаи е нейна защитна реакция. И обича да се хвали, а пък то... няма защо. Предполагам, че знаеш кой е Ирон и че става дума за отричане преди всичко на самохвалството.

Присмиването, сарказмът са нещо друго. Често нещата не се разбират защото влагаме различен смисъл в една и съща дума.

Имам близки познати с различни прояви, които хората наричат аутизъм. Непознатите им е се присмиват, аз ги приемам по друг начин. И не забравям, че там, някъде зад монитора може да има други такива хора. Не забравям и друго : няма гаранция за бъдещите ми внуци, правнуци и внуци и правнуци на мои обични хора.

Да, знам, че на теб няма как да ти се случи нещо такова, нито на твои познати. Но ти си богопомазана, аз съм обикновено човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите