Ако съм минавала вече много пъти по този път и целта ми е конкретната дестинация, не виждам защо да се мъча.
Не виждам смисъл от този диалог. Ти или не си прочела това, което съм описала като преимущества на пътуването с кола, за да го РАЗБЕРЕШ (не непременно да го приемеш), или за теб написаното там от мен няма ценности. Защо да продължаваме разговора? Всеки прави каквото иска в края на краищата. И НЕ прави това, което го "мъчи".
Мен пътуването с кола ИЗОБЩО не ме мъчи, още повече ако, освен всички преимущества, които вече описах оня ден - и карам през част от времето - обичам това действие и то не само не ми е мъка, а ми е и удоволствие и тръпка.
Толкоз.
ПП - Тъпият ни, но упорит разговор, ми напомни една случка от далечното минало, когато започвахме връзката си с Уникалния... С двама негови колеги трябваше да ходят в командировка в Търново (май Търново беше, ако не - ще коригирам утре). Покани ме да отида с него. Двамата тръгнаха със самолет, ние с него - с кола. По едно и също време тръгнахме от къщите си. Е, изпреварихме ги. Докато стигнат до летището, докато изчакат качването, излитането, кацането, докато дойдат от летището до града... Чакахме ги на входа на предприятието, където трябваше да бъдат. Колата беше... Фолксваген костенурка.
Това не доказва нищо, разбира се... просто ми е весел спомен от миналото.
ДИМО = Mazzo[/
b], Ortensia, apprezzare, Bubu i, Armania Mikkaia, Leii, Duomo, Amore innamorata, Marzo, Вombardier и още Х+1 ника….
Вълкът никовете си мени, но нрава - не!
Редактирано от UnicaDonna на 17.08.19 00:04.
|