Май възрастта ни е такава.
Аз много пъти съм казвал, че не разпознавам характера на хората, така че не ми обръщай внимание ако греша, но според мен ти си свръхактивен човек и заради това не можеш да "седнеш и да чакаш да ти мине" дето рекъл шопът.
Чакане му е майката, ама за които могат. Аз също не мога.
Тъпото настроение не ме напуска месеци наред, може и години да са вече. Омръзнах сам на себе си, не мога да се гледам в огледалото. Постоянно решавам да започна нещо ново, което да ме вдигне и все отлагам. От четири дена, днес е пети съм започнал. Не мога да се дам за пример, защото такива започвания имам стотици и всички завършват безславно, но ще ти споделя моето лекарство за свръхактивни. На мен ми помага дългосрочно.

1) Започни уроци. По старогръцки, латински- някакви непотребни неща. Румънски, унгарски, холандски. Съчетание на цветовете при Лира. Астрономия. Съпромат или Металознание. Научи желязо-въглеродната диаграма. Нещо което изобщо да не ти трябва. Учи каквото и да е. Открих че фразата "учи нещо интересно" е безсмислена, защото всичко е интересно. И антропология да захванеш и там ще се чудиш и ще викаш айде бе не може да бъде.

2) Нещо физическо, ама без фитнеси, колоездене или маратон. Йога почни. Танци. Масаж. А, може и на курсове за масаж, виж тва не ми е дошло на ума. Минерални процедури. Пеша разходка из софийските паркове - тук лошото е че главата остава без занимание, но все е нещо.
Аз открих че гората ми действа чудесно. Временно, само докато съм там, но все е нещо. Искър язовира също е малко чудо.

3) Аз обичам да човъркм разни неща. Или ремонтирам, или боядисвам, общо взето едно поправя, друго разваля, но ми е релакс.
Медитацията била хубаво нещо, предполагам че моята гора постига в някакфва част този ефект.

4) То това не е истинска точка- само да кажа че обичам чашката вечер, и даже не чашката ами трите или четирите чашки, но с тях ефекта от горните три точки изчезва та се не се вижда. Не че съм въздържател, това не е за мене, но ако ще поръчвам трето го правя с ясното съзнание, че на другият ден нервите ми ще са разнебитени или по точно разкъсани. Като струни на китара, които тепърва трябва наново да вържа, а след това ме чака и работа по това да ги настроя.
Гледам да си го спестявам вече.
С моя невероятен слух...