Да го хвана или да не го хвана – туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш майтапите, шегите
на бясната рая, или да се
пребориш сам с бандит жесток
като умре от смях? Да станеш шут —
самообгазен и плачещ,
и като клоун в цирк, подскачащ,
бандита каращ да се гърчи в смях
безпомощен лежащ у тях.
Да хвърлиш бомба – гръм и шок.
Но да ти падне на главата.
А той от смях е във амок.
И в гърч е с пяна на устата.
И още малко клоунада
И циркаджийски номера.
И ... край желан! Бандитът пада…
Заспива своя смъртен сън.
Не издържал на таз игра.
Но тихо ...
Някой хвали се отвън.
Че бил го хванал, но защо
защо не казва ... за какво.