Отеле какви снимки успя да пуснеш!
Сега слагачите няма да знаят в коя посока да се надупят!
Така да им усложняваш живота!

Аз когато бях замесен, професионално, в разни развития... От американска страна, проверен съм, знаят ме - това че съм българин вече ми е било простено, така да се каже. От руска страна, първо идваше съмнение че съм руснак, последвано от зачудване какво правя под американски пагон, така да се каже. После пък щом руснаците разбереха че съм българин - хайде другата полоса: българин, но пустият американски пагон, така да се каже, значи как точно да ме третират!? И дойде "разбирането", да ме третират като американец, но върло учтиво, защото съм без анти-руски комплекси. Нагласата вземаше кратко време - но беше очевадна, поне за мен. И от там всичко плавно.

Когато малката дъщеря започна да дава частни уроци по тенис за деца - руснаците в Бистро Езеро област се изредиха да си водят децата за тренировки. Имаха й пълно доверие, в смисъл бяха вселили в децата си авторитет на дъщерята да ги наказва за неизпълнение на тренировка съставки - и я майка, я баща присъстваха на тренировките, и следеха отрочетата дали изпълно следват напътствията на треньорката. (Един татко бе загрял дупето на синчето си: май детето се бе ядосало на едно упражнение че е прекалено трудно, и в яд бе запратило топка в странична мрежа; нямаше българските лигавения и интелектуалчения - по каквото сме видяли от български така-наречени мъжки американчета.) Започна се защото знаеха кой е баща й, пък като дечурлигата започнаха да се катерят в тениса и да печелят турнири - забравиха за бащата и зауважаваха дъщерята. Малък свят!