На теб ти е или навик, или характерова особеност да е изразчвая неясно и мъгливо и мисле, че не съм единствената и не веднъж ти е било казвано това...

Това, което ти се е сторило като "подмяна на темата", всъщност не е във връзка с въпросното клонче по темата, а с конкретни изказвания от теб и нерв в конкретни изречения. Не ми е било целта да се намесвам темата на разклонението ви...

Хванах се за твоя израз за сравнение на филм с книга с абълки и круши и нагледно ти обчсних, защо подобно сравнение е нелепо и несъсточтелно. Сигурна съм, че дори нутата е в състочние да разбере пределно ясните ми обясненич, ако не се престараваше да ти се лензи какъвто й е адетът, та какво остава за теб.

И въпреки, че ясно ти го обчсних, ти продължаваш да се дървия като удавник за сламка за нелепото си в случая сравнение, очевидно, защото много си го харесвая и не те интересува, че е съвсем ненамясто в случая.


Отново да ти го повторя. Никой не спори, аз поне не споря дали киното и литературата е по-високото или по-ниското изкуство. Т.е. не сравняваме абълките с крушите, защото са различни изкуства и имат различна специфика - пак дебело да ти подчертая, че никой не спори по това, поне не аз в мойто подподразклонение на темата (да приемем, че съм се хванала за един твой израз и съм подхванала подподразклонение, различно от ваяето с нерва).


Висококачествени и стойностни в художествено отношение примери има и в двете изкуства, просто изразните средства в тези изкуства са различни и не могат да се сравняват.

Но тук става дума за филм по книга или по мотиви от книга и подобно сравнение е неминуемо. И като оставим настрани какво казват профитата, зрителите в случая са две категории: такива, които са чели книгата и са гледали филма и такива, каквито само са гледали или ще гледат филма. Ако филмът нямаше претенции или не обявяваше открито, че е "по мотиви" от еди си коя книга, дори зрителят да установеше приликата, това нямаше да повлияе на крайното му впечатление - щеше или да му хареса, или не и нямаше да има чак такова значение дали филмът е качествен или не сам за себе си.


То си има филми, които са "крали" идеи от книги, но или са направили компилация от много различни книги, вземайки от една - едно, от друга
второ, от трета, четвърта и т.н. така, че да не може да се каже по мотиви от коя книга е направен. Такъв беше "Матрицата", например... Специално тези, които сме чели Кастанеда, имахме усещане, че идеята за матрицата е взета от Кастанеда, който въвежда специално понятието "тонал" и разни други синоними като "човечарник", но филмът е толкова различен от книгите на Кастанеда, че по никой начин не може да се направи пряка и недвусмислена връзка. Чувала съм хора да намират връзка и откриват идеи в "Матрицата" от различни други книги, които пък аз не съм чела...

Подобен е примерът и с филма "Ванилово небе". Там има едно преживяване на "сън в съня", което заедно с много други подобни е подробно описано за пръв път единствено в книгите на Кастанеда, ама филмът няма нищо общо с него и книгите му, макар за челите да е прозрачно ясно, че е точно същата идея за "сън в съня" едно към едно.

Е и! Книгите на Кастанеда са литература от висока проба. Но и филмът "Матрицата" е такъв, само че в киното. "Ванила скай" на мен лично много ми хареса, макар и да не е някакъв кой знае какъв шедьовър, ама въобще не ми идва на ум да ги сравнявам с книгите, от които са почерпили идеите си.


А какво да кажем за "Възвишение"?! Пресен пример от родната литературна и киносцена. Книгата е с безспорни достойнства. Филмът от своя страна много точно е уловил духа на книгата, самият автор Милен Русков е доволен от резултата. И двете ми допаднаха, но по съвсем, съвсем различен начин именно, щото разбирам и приемам двете отделни изкуства като ябълки и круши и не ги сравнявам, абстрахирам се от книгата. И въпреки, че имам някои забележки към филма, те съвсем не са свързани и не произхождат от сравнението с книгата или на ябълките с крушите.


Що се отнася до сценария, това, че съм ти цитирала думите на кинотеоретиците, съвсем не означава, че мисля като тях. Само съм ти илюстрирала, колко неясен и неуточнен е статутът на сценария, но че е именно литературна форма, т.е писмена форма, текстова форма, словесна форма - избери си което искаш - няма никакво съмнение, затова и спада към литературата като изкуство, макар да е междинна, смесена форма между двете изкуства кино и литература. Такива преходни форми, на границата между две изкуства не са рядкост, еклектични форми, които обединяват характерните черти на две или няколко изкуства.

За мен сценарият е някаква смесица от епос и драма, но много по-опростена. И смятам, че сценарият е поджанр на драмата, примерно. Синоними на сценарий още са филмова книга, филмов скрипт - и двете са отпратки повече към литературата, отколкото към филма. Но, разбира се връзката на сценария с филма е неоспорима.

Що се отнася до това, как се постига високохудовествен резултат в киното, там вече работата е сложна и комплексна. Най-важната е ролята на режисьора, но много зависи и от сценариста, оператора, монтажиста, актьорите.


В конкретния случай имаме като факт, книга, която вече има своята слава и популярност и авторите на филма или пиарите му, не случайно са използвали уточнението "по мотиви" на еди коя си книга... Щото разчитат на успеха на книгата да донесе по-голям успех и на филма. Затова няма как зрителите, чели и книгата, да не не търсят паралели и да не са по-взискателни към качеството на филма. Ти, като нечетящ подобни книги, може да нямаш подобен "проблем", но това не означава, че няма проблем с качеството на филма по отношение на неговата художественост със или без връзка с книгата.


Фестивалът "CInelibri" ми е мнооого добре известен. Идеята е страхотна! Аз по начало обичам филми по книги, защото харесвам и двете изкуства, макар че съм доста критична към тази категория филми, всъщност точно на тази тема и в този дух съм пускала или коментирала подобни теми тук. За съжаление внучката на Анжел Вагенщайн, Жаклин Вагенщайн, основателка на фестивала и наследничка на издателство "Колибри" все още не може да се справи с предизвикателството, което сама си е надянала, разчитайки на наследството от баща си и дядо си. Доста е критикувана, а аз се разочаровах от едно нейно интервю, в което прозираше дори откровено невежество. Но тя е млада, да се надяваме, че с годините ще се дообразова и научи на нещо повече, както и ще преосмисли опита на известните си предци по най-добрия начин. А иначе, идеята за подобен кинолитературен фестивал е страхотна.