Абсолютно вярно наблюдение. Имам познати учителки и преподавателка в НАТФИЗ и са направо ужасени. Масово децата не артикулират добре още от детска възраст, училищна и дори вече в зряла студентска...
Аз имам наблюдение и от двете си деца, които имат разлика почти 11 години / направо са от различни поколения. Малкият говори тихо, приглушено, неясно и... направо ме вбесява... За разлика от големия, който има ясен, добре модулиран и овладян глас...
Много пъти съм се питала откъде идва проблемът. Малкия дори го водихме няколко пъти в първи клас на логопед, заради р-то и го коригира много бързо, но не знам защо тогава не стана ясно дали има друг проблем... Но то тази глуха артикулация не винаги явно е свързана с говорен дефект и дълго време може да остане неразпозната. Като му направя забележка и сто пъти го попитам какво, започва да говори ясно и отчетливо - значи не че не може съвсем...
Мисля, че причините са комплексни. И е възмовно при различните деца в този комплекс да влизат различни причини. Например, големият ми син отрасна сред много хора. Тогава живеехме със свекър и свекърва ми. Тя беше детска учителка и непрекъснато се пееха песнички, разказваха приказки, гатанки, истории, разкази за миналото, за прабаби, прадядовци, непрекъснато идваха гости, деца, съседи, роднини. Не пропускахме представление на кукления театър... По онова време 80-90 много се слушаха приказки на касетофон с гласовете на най-добрите ни актьори. Родителите и ние майките от нашето поколение бяхме изключително ангажирани за развитието на децата си, според мене и много се занимавахме с тях. В училище също се отделяше голямо внимание на слушането, говоренето, писането, разказването и прочее... Много се плю по едно време срещу разните му там кръжоци, т.н. художествено слово направо беяе под прицела на подигравки, заради декламациите и прочее, но истината е, че тези празници с рецитали, декламации и прочее и смешни от сегашна гледна точка архаизми, наистина имаха отнояение към по-чисти говор и реч...
Сега изпитванията са тестови, проектите също се предават в някакъв схематичен вид. Вярно има представяне и защита на проекти, което трябва да развива и устната реч уж, но е по-скоро също някакво фрагментарно схематично говорене и излагане на мисли. От най-ранна възраст вместо да им се разказват приказки, да им пеят на децата им пускат тези механични играчки с детски песнички и край, това е музикалното образование...
Може и да не съм съвсем права, защото образованието и обучението сега е чисто прагматично ориентирано и съвсем нчма за цел да развива някакви общи способности и специфики, но масовата липса на артикулация, гъгнещия, мънкащ и гъгнещ говор е факт.
|