|
Представям си, защото и аз април съм на 6 самолета, миналия път бях на осем. Четири дестинации с прехвърляне.
Айде, от мен, да дам малко разказ. Как почти си бях умрял (без камбана) миналия път.
Трансфер в Амстердам на път за България. Машината българска, компанията българска. Самолета е на ръкава, обслужват го , гориво, багаж и тн. Пътниците в сградата, дремят или зяпат през прозореца. Аз любопитен, зяпам. В един момент се появиха две стюардеси и хоп.......селфита. Къде ? В двигателя. Двигател # 1, което е двигателят на лявото крило. Покатери се, седна във flare, in front of the blades, разчекна се и другата я снима. После се смениха. ОК, така да е, за такова нещо другаде директно си изгубваш работата, може да се наложи да се прибираш като пътник, не като персонал. Но за България и гербаджийски калинки, си е ОК. Камионът с горивото налива. В един момент приключи, щракна кепенка на крилото и почти взе да спуска вишката. Обаче в този момент се появява капитанът, прави си обход на машината, проверка всичко 'броня до броня'. Последно преглежда кепенка за резервоара на крилото. Служителят с горивото му поднася клипборда със сметката, да подпише, колко гориво е получил. Пилотът му посочва с пръст крилото, казва му нещо и си забравя да подпише. Служителят вдигна обратно вишката, провери кепенка, корегира нещо и се върна обратно долу. Чак тогава българският пилот му подписа.
Викам си, тоя пич е ОК, опазил ни Бог. Евала. Оставаше и да започнем да губим гориво по време на полета или да пламнем като факла във въздуха.
Натоварихме се. Сега изведнаж, друго двайсе. Двигателите са на минимални обороти, тръгнахме да рулираме. Лявата страна, където съм аз, тресе, ще падне двигателя. Викам си, тука имаме толкова извън баланс, че имаме поне две ребра строшени. И как вдигне максимални обороти и този двигател ще 'проходи'. И сме се залепили като ютия. Ослушвам се, дясната страна мека като памук, никаква вибрация, никакво смущение. Викам си, бе аз цял ден и цял живот с диагноза на шумове и вибрации си изкарвам, хляба, не ми казвай, че не знам какво усещам ? Започнах да повдигам вежди, да се оглеждам наляво, надясно, на никой не му пука. Започнах да се изпотявам, стрес пот.
От друга страна, мислейки логически, професионален подход, викам си, бе .......мамка му де..ба, тоя пилешарник пристигна преди час и половина от България, бее. Как е възможно всичко това ? (въпреки, че съм имал и такива случаи в кариерата си, кола пристига на собствен ход, никой никакво оплакване няма, аз я паля и вкарвам в халето за работа, двигателят се връзва на възел пред очите ми ).
Самолетът излетя, вдигна обороти, закова всичко на крузинг скорост и всички вибрации изчезнаха. Всичко изведнаж се балансира и заспа.
Аз пристигнах, вечерта се отрязах, кат букова дъска.
|
Re: самолети падат [re: kiko64]
