Винаги намираме с какво да убием времето. Като си млад, наричаме го безделие - примерно в казармата. Като си малък, безделието е много, после намалява, намалява, стига някакво дъно (25-50, примерно), след това пак започва да нараства.
Става въпрос за истинската паника, в която започвам да изпадам, като се появяват все по-често моменти без план. Всичко си свършил, седиш и се чудиш - добре де, а ся кво? Има няколко гадни минути...