Със закъснение прочетох темата, в която сподели за канала на голямата ти дъщеря в тубата. Не исках да я вдигам само, за да кажа, че много ме докосва това момиче. Харесва ми, говори като балсам.

Изгледах всички клипове, които беше качила и видях един с бебешки книги. От там разбрах, че е станала майка. Заклевам се, много се зарадвах. Познаваме се виртуално отдавна с теб и съм те чела. Запомнила съм споделяне покрай децата ти и имам някакви изградени мисли, та затова се зарадвах, освен, че поводът сам по себе си е прекрасен.

Реших, че си споделила в клуба, че детето ти има дете, но съм изпуснала темата. Май не си виждам сега. Имала си си причини, така си решила, което не значи, че е по-малко важно за теб, отколкото други неща.

Все си мисля, че отрицанието на битовизмите и стремежът към нетрадиционна концепция за ежедневието, са някакъв опит за бягство от живота. Хем си голяма и хем си дете. Де да знам. Всъщност знам де. Знам за ко ти го приказвам. Чувствам те, разбирам те, в момента аз не съм много ок. Жално ми е, тъжно ми е, предвкусвам загуба, с която трудно ще свикна. Сякаш искам да кажа, че едни моменти не бива да се изпускат. За връзките между хората са ужасно важни, за развитието на целият им живот. Така е правилното - майка, дъщеря, нейната дъщеря. Нищо, че е банално и битовистично, знам, че ще си добра баба. Хулиганка, ама добър съпорт на детето на детето ти, нищо, че не пишеш за него.:-)

Нека сме лесни, достъпни, отворени. Crrafterr