Аз примерно изкарах поччти година на бетаблокери за много висок пулс и епизодични хипертонични кризи. Кардиолозите не ми намериха дефект, но се застраховаха с хаповете. Вече не ги пия - намалях ги, намалях ги и ги спрях. Имам ги в чантата за всеки случай.

При мен беше наистина основно стрес. Дете под 18 в чужбина, което не виждаш, ужасно много работа понякога по повече от 12-14 часа на ден, липса на друг човек у дома, операция и грижи за баша ми, финансов ангажимент към неговите заеми, майка ми на дъното и с нужда от помош. Срам, не срам след кардиолога минах през невролог - и той ми изписа 2 вида хапченца - за леко и по-сериозно дрогиране. Първите пих малко, но спрях, вторите си купих и имах за всеки случай. До психиатър не стигнах, но ако бях станала по-зле, шях. Пуснах си основните пакети изследвания да знам къде да търся причината - на третия ден на цикъла, на 21-вия ден (божееееее, аз дори не знаех кое кога се изследва и по лбаораториите ме съветваха), глюкоза и инсулин (бумках инсулин като комин) поддържах се временно с много плевене на бурени на вилата и магнезий, проба и грешка със сиофор, бетаблокери, билки и витмин Д и Б и магнезий. Пих и едно слабо кукумицинно, но само за няколко дни. Опитах да си шадя нервите. Отпаднаха част от причините за стреса - платих заемите, мина операцията, детето се върна. Остана ми многото работа, но само гърмях крушките - ходех и всичко гърмеше - няма лед

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите