" НемАл си един цар работа и обявил война на съседа.Добре, ама паднал убит, а синът му - в плен.Победилият цар наредил да доведат сина и му казал:
-Ако ти взема царството, ще си навлека излишни грижи.Ако си по-умен от баща ти, за мен е по-изгодно да имам свестен съсед.Затова ще те пусна на честна дума за 7 дена да намериш отговор на въпроса : "Какво най-много всъщност би искала една жена от мъжа?"Като дойдеш, ако отговорът ти не е верен ти вземам царството и ми ставаш роб до гроб.Ако пък е верен - подписваме договор и си царуваш над царството.
Върнал се младежът у дома, питал мъдреци, министри, учени, придворни дами, кого ли не , давали всякакви отговори - богатство, секс, това, онова ...Смислено, ама все нещо го човъркало.Накрая някой му рекъл:
-Абе, ако някой знае, това ще да е само старата вещица, дето живее вдън гората.
Отишъл нашият при вещицата и й казал мъката си.Тя му рекла:
- Ще ти кажа, но ако това е верният отговор и станеш цар, ще трябва да се ожениш за мен.
На момъка хич не му станало драго, ама пред избора да бъде роб до гроб - обещал.
Пошушнала му тя на ухо, вдигнал се той,та - при съседния цар и му рекъл:
- Това, което една жена всъщност най- много би искала от мъжа е да я остави да прави каквото си знае.
-Така е - рекъл царят.Подписали договор , нашият се прибрал и в неделята вдигнали свстба.Той седи на трапезата умислен, невестата - кефна,засмяна до уши, мята чашите в устата една след друга...Вечерта се прибрали в спалнята, младият цар вдигнал чаршафа и що да види - тя станала млада и хубава...
- Не се чуди!- рекла тя.Ти ме уважи, уфържа си на думата и затова получаваш награда -12 часа ще съм млада,12- стара.Ама дали през деня, дали през нощта.Ако през деня съм стара - ще говорят зад гърба ти и ще те съжаляват ама нощем в постелята ще се радваш на младо.Ако съм млада през деня - ще ти се радват, ама нощем...
-Абе нека да е както на тебе ти е кеф! -рекъл младият цар.
- Добре!- рекла тя.Имам оше една изненада за теб.Щом е така, оставам си в тоя вид денем и нощем и ще си остаряваме заедно.
И те си заживели, пък и не съм чул още да са умрели та знае ли човек?"