|
Ми хайде да ти е честито новото тату!
Ма, тя вече не мина ли тая мода? В смисъл, че по едно време беше много нашумяла "татуираната тема", масирано и масово куцо и сакато се хвърли да се белязва, "разкрасява", прекрачвайки личните си граници, ограничения, търсейки уж свобода на себеизразяване, обявявайки се против консерватизма на обществото по всякакъв начин. Не мина ли чудото за три дена и сега всеки, когат му скимне тихо и кротко да си ходи на тату, както ходи на маникюр, фризьор, козметик, пластика и прочее
Чак такива дилеми да те тресат кой как ще го приеме, какво ще каже, нормално ли е за възрастта ти и прочее... То вече всичко става нормално, татуто е най-малкото "зло", всичко излиза извън граници или заличават се граници. Така или иначе голяма част от обществото не знае какво е нормално, какво не е, каква е разликата между двете и трябва ли все пак да има някакви граници...
При теб това с татуто на 50 е дори разбираемо. Първо, много хора подсъзнателно възприемат границата 50г. за съдбоносна, за някакъв водораздел и нещо отвътре ги тласка да предприемат нещо лудо, безумно, някакъв повик за промяна като за последно или поне да е нещо малко и невинно на пръв поглед като татуто, но да удовлетвори тези вътрешни напъни да се почувстваш млад и безгрижен и с лекота да направиш неща, от които си се въздържал до момента... Някои сменят мъже, жени, професия, местоживеене, други се задоволяват с коренна промяна във външния си вид или поне с някакъв знак, че нещо става все пак... нещо като да се метнеш на последния влак на миражите за свобода и полет, който прелетява покрай теб
Другото, вероятно е свързано с диагнозата, за която споменаваш. Да си жива и здрава още много години и да я "изхитриш", подлъжеш някак, да си стои там мирно и тихо - ти няма да я тревожиш и тя да не ти се зъби. Ако дълго време си живяла с мисълта за тази диагноза и си имала някакви неосъзнати страхове, боязън и прочее да се пазиш, да не правиш много неща, за да не я провокираш, обяснимо е, в един момент да ти се иска да направиш нещо смело - нещо, което ти възприемаш като смело и предизвикателно, провокативно в добрия смисъл.
Така че, ти вече си го направила, няма какво със задна дата да търсиш одобрението или мнението на другите. Очевидно, че си го пренебрегнала и се чувстваш добре от това и в кожата си. Така че, какво значение има от тук нататък мнението на околните!? Нали, ако не се чувстваш по някаква причина комфортно, ако съжаляваш, ако изведнъж ти просветне и решиш, че не е трябвало да го правиш, колкото и да те успокояват другите, колкото и да те окуражават, ще е важно не тяхното мнение, а това как ти се чувстваш...
Аз не бих си направила точно тату. Може да предприема куп други "безумия", но точно татуто никога не би ме изкушило, даже и като подтик, като старт за промяна.
Наскоро гледах едно предаване по руската ТВ Канал 1 за артисти - те имат великолепни всекидневни документални филми и предавания за артистите си. Та в едно от тях, посветено на известния Вячеслав Тихонов - вече покойник - познатия на всички Щирлиц от "17 мига от пролетта", а аз особено го харесвам в ролята на княз Андрей Болконски от "Война и мир" се разказваше, че като младеж на 16-17 години заедно с момчетата от улицата си направили татуировки - неговата била на ръката над палеца. И после, когато станал артист, световно известен при това, винаги се чувствал ужасно неловко, винаги се налагало да правят специално епизодите с него така, че да не се вижда татуировката, да слага ръкавици и прочее... Тогава не са могли да я премахнат по никакъв начин. Виждаше се, че той е съвсем различен човек и тази татуировка по никакъв начин не се вписваше в неговата представа за самия него и си представих и почувствах дискомфорта, който непрекъснато е изпитвал. Някои отиват дори по-далеч и казват, че може би и тази вътрешна неловкост да е придавала онова очарователно излъчване на деликатен, благороден, изискан мъж с достойнство, а проявите на твърдост от екрана се интерпретират като волево усилие, което е трябвало да прояви, за да не остави вътрешния смут и дискомфорт да го правят слаб:-))) Та, той очевидно е успял да превърне лимона в лимонада и да извлече полза от една момчешка фриволност, която му коствала цял живот неловкост.
Но при теб очевидно случаят е друг, времената са други и няма подобна опасност, така че, дерзай и със здраве да си носиш татуто!
Редактирано от MilaO6 на 18.02.19 11:07.
|
Re: да си направиш татуировка на 50 [re: neprimirimata-130905]
