Браво, добра тема
Едно време, като пальош, мечтаех да стана готвач (от пусти абезянлък, да осигуря поне мамбото).
После мечтаех да стана ключар. Обаче се оказа мисия невъзможна. Говорих със Стефан Дървото (на Отец Паисий), каза трудна работа е, държавата контролира. Трябва да намериш ключар, който да те обучава законно. А това днес е почти невъзможно. Мен ме е учил бай Васил. Отидох при стар ключар на ‘Железарска’, Капана, и там ударих на камък. Държавна клопка. Разбираемо, след 40 години разбрах, че така е трябвало да бъде. Тъй или иначе , аз си напънах задника и я докарах до някъде . Легално, криминално, знанията ми са в главата. Но не ми стана професия.
Завърших с кариера като професионален автомобилен механик. В това направление нямам мечти, всичко е постигнато.
Но да се върнем на темата. Преди всички от тези, исках да стана китарист и да свиря като моите кумири, Хендрикс и Блакмор. И там я почти ‘докарах до Толбухин’, но кариерата като механик ме отдалечи от китарата.
Та, мечтата ми е, като се пенсионирам скоро, и нищо няма да правя, да седна и да си довърша ученето на Woodoo Chile /slight return. Jimi Hendrix live at Royal Albert Hall. Нота по нота. До сега съм на около 70% , но не свиря, каквото е било едно време и чат пат после. Но никога сериозно. С други думи, мисията остана незавършена.
|