Без да искам съм уцелил.
Всъщност, написах снайперист, защото не малко години съм тренирал стрелба.
И знам що за трениране е, и че ако наистина трябва да си добър, няма да имаш особено много време за подготовка в друга област.
Мишените на снайпериста са на барем едно няколкостотин метра от него - физически контакт не се предвижда. Да, сигурно има някаква обща подготовка, ама съвсем не е брус лий - вярвай ми.

От яд викаш... То и аз се ядосвах бая време - все пак съм син на офицер и армията по някакъв начин ми е близка.
После - преди пет години да речем условно, спрях да се ядосвам.
Няма за какво всъщност, защото армия няма. Тя беше насилствено унищожена, къде по заповед отвън, къде от вътрешни ентусиасти-демократи. Офицерството беше унищожено - морално и физически, численият състав беше редуциран до ниво ньойски договор, техниката беше разпродадена, унищожена или оставена без поддръжка, цяло чудо е, че въпреки всички опити за морално унищожение и унижение в очите на обществото, рейтингът - извън средите на умните и красиви либерални интелектуалци - все още е висок в очите на обикновения българин, израз на което, бяха последните президентски избори. Направо е магия - нещо което не съществува реално, има висок рейтинг.
Имаме програма за унищожаване на нацията, изпълнявана по план - унищожаване устоите на държавата, на семейството, на родовите връзки. Армията, образованието, полицията и съда. Четирите кита, на които се крепи диска на образуването наречено държава, и до голяма степен устоите на нацията. Постепенно, целенасочено се разбиват.

Обаче, вече съм твърде уморен, да се ядосвам.