Из старините, не е от новините.


"Млада семейна двойка се разхожда привечер в съседния квартал „Изгрев“. Маршрутът им минава в близост до „Столипиново„, където са нападнати от местни цигани с цел грабеж. Мъжът оказва съпротива и е заклан от циганите заедно с бременната му съпруга. Впоследствие се оказва, че убитият е племенник на легендарния партизански командир Стою Иванов Неделчев (Чочоолу), издигнал се след 9 септември 1944 г. до генерал. Това се случва през лятото на 1978 година, когато подобни случаи са били под тотално информационно затъмнение. И поради тази причина в пословичното социалистическо безновинарско общество, слуховете са растели мълниеносно, а народната мълва е била страхотна. Всеки чул отнякъде нещо е давал воля на въображението си и допълнително е украсявал случилите се събития. Така се случва и с този криминален инцидент, където истината за случилото се, поради липсата на информация и до днес се преплита с градския фолклор, разказва историята socbg.com. Според градската легенда, след като милицията не успява да залови убийците, се намесва армията. Реакцията на чичото на убития мъж, генерал Чочоолу, е ужасяваща и мигновенна. Бесен, генералът дава заповед на карловската танкова бригада да се придвижи до Пловдив. Замисълът на потресения 70 годишен вече генерал е била, чрез страха от вида на бойните машини, да въведе ред и дисциплина сред размирното население в квартала, както и да спомогне за по-бързото залавяне на убийците на племенника му. Така и става. Няколко бронирани Т-55 тръгват от Града на Левски, за да дебаркират в източния квартал на Града на тепетата, където се намира „Столипиново„. Танковете обграждат циганското гето, като при вида им всичко живо мигновено се скрива. В квартала буквално е въведено военно положение. Прекратени са отпуските на милиционерския състав в Пловдив, поделенията в града са вдигнати по тревога. За назидание бойните машини разрушават една къща, а самия Чоочоолу нарежда по мегафона, че види ли мангал по тъмно ще се стреля на месо. И ако до изгрев не предадат нападателите, продължават със следващата къща! След приключване на заградителните мероприятия на гетото, в него навлизат тежко въоръжени милиционери и роти на войската и се започва поголовно пребиване на циганите без оглед на пол, възраст и т.н. В Пловдив е въведен вечерен час за тях и никой е нямал право да излиза от гетото без причина. Въведен е и режим на денонощно наблюдение от милиционери, ако циганин се осмели да напусне квартала извън вечерния час буквално е бивал осакатяван от бой. По време на няколкодневната блокада кварталът е изглеждал сякаш е бил обезлюден. Скоро след това убийците дръзнали да отнемат живота на племенника и снахата на жестокия генерал са заловени и предадени на съда. Другите криминално проявени цигани са били превъзпитвани в килиите на Пловдивска община, останали още отпреди 1944 година, когато сградата е била Областна дирекция на полицията. След взетите драконовски мерки, циганите не са смеели да гъкнат, а камо ли да дерибействат, както се случва сега. Това е бил и единственият период, в който Пловдив е живял без страх от криминални прояви, а за този своеволен и дързък акт Чочоолу, заплаща с военната и политическата си кариера. Кой е Чочоолу ? Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантера е роден през 1908 г. в с. Калояновец, Старозагорско. Понякога в неговата биография е трудно да се отделят фактите от легендите. Преди да стане партизанин се е занимавал с кражби на коне и животни. Влиза в затвора като криминален престъпник. Докато пребивава в затвора, се запознава с комунисти и се запалва по комунистическите идеи. Излиза в нелегалност през 1934 година, а през 1937 година пристига в СССР като политимигрант. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир на Партизански отряд „Христо Ботев“, Партизанска бригада „Георги Димитров“ и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. Остава неуловим, което го прави един от легендарните и прославени партизански командири. Участва във войната срещу Германия (1944-1945) като заместник-командир на VIII- а Тунджанска дивизия. Приет в редиците на БКП. Многократно избиран за Народен представител. Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето на съпротивата и козирува с лявата. През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана“. Във филма „Осмият“ е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев-Гец. Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г. Според очевидци, генералът е бил ужасяващо жесток и смразяващо циничен. Умира през 1987 г. в Стара Загора. Само факти Българските цигани са най-многобройната част като съотношение към останалата част от населението на държава от ЕС. Те съставляват 9.94% от населението в страната, а средно в страните от ЕС те са 1.18 на сто от общото население. В Пловдив се намира най-голямото гето на Балканите – Столипиново, с над 50 000 души циганско население. Кварталът разположен на южния бряг на Марица възниква преди 110 години, за да приютии катуните с цигани-калайджии. Първоначално е наречено „Новото село“, но впоследствие е наименувано на генерал Столипин, заместник на княз Дондуков. С годините постепенно започва да се превръща в циганско гето. По времето на социализма жителите на квартала са се държали изкъсо от органите на властта и не им се е позволявало да мародерстват над българското население. Тоталитарната идеология изключва по презумпция опцията за недисциплинираност и непокорство сред населението. Въпреки страха от милицията, обаче инциденти не липсват. Източник: marica.bg"

"Казвам се Димитър Маджаров, о.з. полковник. По онова време бях командир на танкова рота във втори батальон на Танковата бригада в Карлово. Моята рота взе участие в това мероприятие. На 16 юли 1978 година, в 5.00 ч. сутринта потеглихме за Пловдив, в 5.50 ч. бяхме пред кв. Столипиново в Пловдив. Задачата беше - да изведем циганите от квартала и да сринем всички постройки. Имаше осигурени булдозери, фадроми, трактори.... Малко преди началото задачата беше променена. Някой от циганите е посочил извършителя на престъплението срещу близките на ген. Чочоолу. Той от своя страна издаде съучастниците, смачкахме ги от бой, един от тях почина на място. Генералът беше готов да застреля една дузина цигани, полк. Г. Караиванов едва го удържа. Останалото е така, както е отразено в статията. По късно по нареждане на Чочоолу циганския квартал в Казанлък беше ограден с високи бетонни панели. Оставена им беше само една дупка през която се премъкваха като влечуги."

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите