"Уф, чувствам се така унизен..." Що!? Недей така! Явно при тебе (то май при много хора е така) националната идентификация е прекалено силна.

Аз като млад се чувствах по подобен начин. После се ожених за жена, на която по-голямата част от живота й беше минал в чужбина. От нея възприех малко по-различно отношение към род и родина. После, попътувах и срещнах много и различни хора, в тях видях друго отношение към патриотизма. Та, така в един момент сякаш се издигнах над националните граници и усетих самочувствието ми да се гради не на това което другите са направили, а само на това, което съм аз. Оказа се съвсем достатъчно да съм балансиран като личност и да не се нуждая от "патерицата" на Патрията, за да се чувствам пълноценен човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите