Юни 1976, в Париж, Латинския Квартал. Работници разкопават улица, нещо да поправят. Обедна почивка. Магазинче за храна покрай разкопките. Няколко работници влизат в магазинчето. Всеки работник (бяха 3 - 4ма) купи по 500 г пресно-изпечен хляб, по разфасовка масло, и по бурканче черен хайвер. Каквото окончателно ме облещи беше и по бутилката джобен размер с вино! После се изнесоха, насядаха по ръба на изкопа, с крака висящи вътре, направиха си сандвичи от хляб, масло, и черен хайвер, и това им беше обяда, с бутилката вино. Това работници които копаят улица! Аз за първи път бях видял черен хайвер, като храна за продажба, в Италия, същия месец; бях чел че такова нещо било ядено от специални другари - но не знаех какво точно представлява черният хайвер, извън пакетажа. За първи път го видях (не бил разбит на паста, както българския, а бил на зърна! я-я!) върху филийте хляб на френските копачи.

Преди няколко години имахме служебно обсъждане на трудовата производителност; аз като разрових данните от света, излезе че френската производителност беше най-висока: даже биеше германската. Идеята за 40-часова работна седмица е френска, от ранните 1900. От тогава, през 1976, до 2014... Нищо ново.

Франция просто трябваше да бъде разнообразена, защото ставаше прекалено опасна за братята от дружбената клеща. Но затриването на Франция е вътре в българския национален интерес, така че аз се радвам на френското разнообразие.

Редактирано от Santo Modesto на 08.12.18 16:32.