Ами не разбираш, ще ти обясня...това е защото си живея в мой си свят, където гледам да си осигурявам хубави гледки, красиви занимания, работа, прецизно подбрани интелигентни познати изглеждащи елегантно и стилно за възрастта си и с които си имаме сходен мроглед и си се чувстваме добре...ето например за моето око и преценка, ТИ специално си удоволствие за сетивата ми и компанията ти ми е приятна и изпълваща споделеното време с чар и хубав спомен...спокойно, да не се възприеме като евтина свалка...клубарите тук ми допадат всякак, не са занемарени, забавни са...приятна компания са, абе въобще някак си се получи.
Обаче да ида да получавам естетически шок от хора, които помня като млади, а сега на 55 лазарника-кошмар...не, това не е за мен. Наистина подобни гледки ме стряскат много. С единствената съученичка, с която контактувам е друго...през годините сме си поддържали контакт и заедно "остаряхме", та не ми прави впечатление, но и тя е красива и елегантна дама и си пасваме много по интереси и разговори.
Нямам нищо против съучениците, но си щадя собствените емоции, защото знам от какво се стряскам. Първо от визия/аз работя с визията на хората-може да е проф. деформация...не знам за другите, но за мен нещата, които виждам ми оказват много силно въздействие и ме демотивират за контакт, а не ми се лицемерничи/,... после от напрегнатост да обръщам внимание и те на мен. Спомняш си на КК седях си кротко при теб и Филип на масата...не съм тип цветарка да обръщам внимание на тоз и онзи и да се "въодушевявам" прекалено от присъствието им, както и не се правя на интересна. Не съм и тип да затварям заведението. Просто умереност и всичко в рамките на недопускана досада.
Преди малко по фейса зърнах снимки от събирането...еми не, нямаше да понеса гледката на живо. Изключая 2-3 запазени и стилни дами и толкова господа, останалите нито мога да позная, нито да възприема като хора, с които мога да контактувам-дори от възпитание. Е, ако е само за едно случайно здравей-здрасти-бива, но цяла вечер , че и на маса...забрави!
Та проблемът си е у мен...явно съм темерут...визиите ме потискат, ако не са удовлетворителни за мен. Знам, че сега ще ме качат на черешата, но това е положението.
п.с. абе не може бре, не може да си само на 55 и да си разплут, дебел, някакъв като никакъв, особено когато имаш и образованието и бизнеса и уважавана професия...особено ако си дама. Не може да обръщаш смело чашката...дамите имам предвид. Една дама максимум може по моите преценки да пие по чаша бяло вино понякога и това е...а и господата недолюбвам, когато прекаляват...не ги приемам тия неща. Абе мани ме мен, аз съм си ок в моят си свят, може да създавам друго впечатление , но аз си живея доста изолирано...затова харесвам контакт чрез монитора, отдалеч и чак когато преценя, че ще допусна някой предразполагам за пробен контакт...та затова няма начин да се сбера случайно, еле па след 36г. с хора, които са ми непознати, независимо, че навремето сме били в една класна стая, сега са ми далечни и не ги възприемам...абе просто си казах нещата както ги мисля.
извинявам се за дългият пост
|