|
А относно непознатите-да, с непознати има повече тръпка...по има какво да си кажеш, да се опознаеш, да си допаднеш по един друг начин...а със съучениците какво?...нищо...каквото е имало сме го изживяли тогава, сега всеки си има свой живот...
абе чета и недоумявам за съученици и съученички ли си говорим или за гаджета?
с непознатите мъже - да, има повече тръпка, да си кажеш, опознаеш, допаднеш...пък с бившите гаджета какво? нищо...каквото е имало сме го изживяли тогава, сега всеки си има свой живот...
Глей колко логично си идва всичко на мястото.
Между 15 и 19 всички бяхме прясно излюпени пилета, заготовки, зелени круши. Оттогава всеки е израснал, узрял, понатрупал интересна "плът" върху основната конструкция на характера си. Чудна работа! Като ни стане интересен и близък някой нов човек, ще ни се да разберем какъв е бил като дете. А никак да не ни интересува какви хора са се излюпили от децата от детството ни...на мен ми е странно това.
Понеже най-дългият период, през който не съм виждала някои от децата от гимназията беше 20 г., с голяма изненада открих на онази среща колко интересни и приятни личности са станали някои момичета и момчета. И друго ми беше много интересно - как, когато си припомняхме случки и ежедневие от миналото, всеки помни едно и също събитие различно. Разказвахме си как съм им изглеждала тогава, не като външност, а като усещане за мен, аз разказвах как този или тази са ми изглеждали - и много странно. Цял живот съм мислила за себе си, че съм била еди-каква си, а в главите на непосредствените свидетели, така да се каже, съм била запомнена с други, неподозирани качества. Това - като хранилка за егото е много вкусно. Даже спокойно и със смях да си нищим пилешко-голишарските недостатъци, пак беше вкусно и интересно.
Все едно ти прожектират филм за тебе си като малък и изненадващо "виждаш" една уж позната, ама всъщност различна от собствените ти представи персона и си казваш "туй аз ли съм, бре!" Много приятна храничка за суетата.
Това е само едната страна на преживяването, де. Другата е - интересните хора. На мен поне ми е интересно как се развива умът на един човек от заготовка до завършен продукт. Ако се случва ежедневно пред очите ми, липсва елементът на изненада и не е толкова впечатляващо.
|
Re: Решението ми относно срещата на випуска [re: Lira Emerald]
