|
Онази тема яко набъбна докато се включа, а и отиде в посока, която не ми харесваше. Ето тук ще ти кажа моето мнение и опит от тези срещи.
Нашият випуск се събира на всеки 5 години. Три паралелки. Когато завършихме си избрахме трима навитаци, които ни организираха (сега е лесно, но на 5 и 10 години получавахме писма в пощенските си кутии, а моите мама и тате ми ги даваха поради смяната ми на местоживеенето.)
Никога не съм обичала да ходя на училище. Със съучениците си съм имала и много хубави моменти и не дотам. Имах си 2 приятелки и останалите не ме вълнуваха, абе почти борсук си бях.
На 5 години отидох с кеф. Ама то ... Бяхме си почти същите. На 10 бях много далече, нямаше как. На 15 и 20 не ходих. Имах някакви ангажименти, ама и мерак нещо нямах.
На 25 отидох. И... умрЕх от яд, че не бях ходила на 15 и 20. Всичките ми бяха приятели тази вечер, някои не ме познаха, резонно, други аз не познах. Кефът беше пълен. След ресторанта обиколихме нощните барове и осъмнахме в една градинка. Във випуска имам хора на високо държавно ниво, а всъщност си бяха същите като преди 25 години. Имаше и такива, които бяха егати пичовете, а животът ги беше превърнал в борсуци. И обратното, борсуците бяхме станали пичове)))
Да пукна ако помня кой е бил дебел, кой с какво е бил облечен. Най-важното е, че вече всички сме във ФБ и се виждаме извън тези петилетки. С изключение на онези, които ни гледат от вечните ловни полета.
Лирке, хубаво е, според мен да отидеш. Хората вече са променени, но и не дотам. Вероятно не си имала приятели в училище, утежняващо е, че майка ти е била класна, но никой не помни вече онова, което е било тогава. Със сигурност ще преоткриеш хората и ще намериш нови приятели.
|
Re: Решението ми относно срещата на випуска [re: Lira Emerald]
