Не е съвсем така. Това е приключил етап от живота, спомените са прекрасни, но са си спомени. Тези хора са напълно непознати, какво да споделяш, да се хвалиш или да се оплакваш. Дали сме си едни на други всичко)) когато му е било времето. Сега е отиване на кръчма с непознати хора, те да те пообсъдят и огледат, ти да направиш същото...... Загубената близост не се връща за 2 или 5 часа в кръчма, за споделяне пък хич. Просто след 100 години няма как да запазиш нещо повече от прекрасни спомени, нека си останат такива.)) Винаги ми е било смешно, срещат се хора след години и "здрасти, как си"....ами като вчера, като преди два месеца, ама тогава питащият не му е идвало наум за мен и на мен за него....
Та така за нас темерутите))) освен оглед нищо друго не носи това, с изключение на стогодишните приятелства, ама на тях кръчма не им трябва)))

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури