|
Страхлива егоистка
Нали харесваш истински истории, ето ти ги сега поднесени наготово, на куп.
Достатъчно е да слушаш и да наблюдаваш. Да си отстранен и независим участник. Нито ще те разпитват, ако сама не пожелаеш, нито ще ти обръщат специално внимание. И да, няма да си центъра на срещата, и едва ли някой нещо конкретно ще очаква от теб.
Аз тази година бях на 35 годишнина. Доста хора се събрахме, понеже организацията почна 6 месеца преди това. Успяха и от чужбина да дойдат.
Но ние се събираме на всеки 5 години, и аз съм постоянното присъствие. Все пак съм си в града.
Интересно е да видиш как са се променили хората - и като визия, и като излъчване и като съдба, професия.
За моя клас мога да кажа, че на отличниците не им е провървяло особено, докато слабаците добре са се справили с живота.
Слабаци е пресилено казано, след като средния успех на класа беше около отличен (5.60). В А клас на МГ се учеше яко, и двойкаджиите бяха непълни отличници
Също и красавиците от випуска бяха прецъфтели и повехнали, докато някои грозни патенца станали лебеди.
Тези от амбициозните, повечето въздухари едни изкуствени, докато добряците и ненатегачите в училище едни улегнали, спокойни, щастливци.
За жените много различни и интресни съдби. Открих една закономерност , че съдбата на съученичките, седяли на един чин са сходни. Сега няма да изпадам в подробности - но има съвпад на знакови събития, като
болест ( рак на гърдата) и двете я бяха преодолели успешно;
бездетни, разводи, семейства, деца, работа и т.н.
Тъй като всички бяхме отличници, а златните медали ограничени, та двете съученички, които получиха златен медал имат интересна съдба.
Едната ( завърши престижен университет в чужбина, но никога не работи по специлаността) я издържа мъжа й (в УК), хванала се да чисти къщи за да не скучае ?!?!
другата по ред причини не работи ( завърши архитектура) и я издържа мъжа, от когото има дете. Пак в чужбина.
След срещата ме обхвана едно таково приятно носталгично настроение, нега по младостта.
Какви невинни и заблудени чисти душички бяхме, а животът как ни преся и кова.
Та ти постъпваш като една безславна страхливка, може повече да нямате такава среща.
Не щеш да си нарушиш рахата и покажеш носа из розовия облак.
Отиди, по всяко време можеш да си тръгнеш - няма да те спрат или накажат.
Какво му плащаш - да видиш лентата превъртяна 36 години назад?
И след като пускаш втора тема, значи нещо те колебае и човърка
Освободих се от чувството за вина и грешките ми намаляха
|