|
Пускам отделна тема, защото другата много се разклони и разводни, както става обичайно
А считам, че това е един принципен психологичен феномен, за подобни казуси, за които си струва да поговорим, особено на възраст след 50-те. В случая споделям моят опит с взето решение, след дълги размисли, вълнения и колебания...вие споделете вашите главоблъскания:))
Ще ми бъде интересно как ще се изкажат /ако желаят/ за принципа относно подобни срещи след голям брой години/изведнъж/ клубните психолози-необходими ли са?...защо?...какво ни носят?...необходимо ли е да излагаме психиката си на подобно нещо?...и т.н.
.........................................................
И така, взех своето окончателно решение относно въпросната сбирка на випуска.
НЯМА ДА ХОДЯ!
Исках да преспя и тази нощ и окончателно да реша. Фактът, че нещо ме възпираше бе достатъчно показателен. Когато желая нещо, то никога не ми се образуват мъчителни съмнения и двуомения.
За мен тази среща е измъчен повик от миналото, Минали са 36 години...разбирам да сме поддържали някакъв контакт през годините...но така изведнъж...не е моето. Стресиращо ми е. Имам само една съученичка, с която сме си дружки и досега и се виждаме сравнително често от 36 години насам...дето се казва заедно остаряхме, дали сме поумняли е спорно, но си знаем нещата и си споделяме и се търсим и досега.
Срещата със съученичката, която видях след тези години, за която писах как ме стресна и ми домъчня, не ми се отрази добре. Спокойно мога да кажа, че можех да мина и без подобен контакт и натоварващ разказ за живота и+изменената визия.
Важно ми е единствено и само настоящето.
Извод: Не ме влекат трайно прекъснати взаимотношения. Това е изживян период. Сенки от миналото. Не изпитвам никаква нужда да връщам колелото на историята и да го смазвам. Нека си остане там, където му е мястото с нужното уважение и където си спомням за жизнерадостните си съученици с кларковете с ресни, сините престилки с бели якички и колан завързан отзад-момичетата, за да ни се подчертават талиите, а отдолу под престилките навитите дънки...а момчетата с тъмносините костюми и вечно хвърлящи си чантите нанякъде...и всички в пушкома зад даскалото
Тоест не искам излишни емоционални сътресения, разговори, въпроси, обяснения. Споменът е достатъчен!
Май ще се окаже, че не съм толкова сантиментална и романтична, а просто прагматична. Което е добре за оцеляването
Правя си ретроспекция и установявам, че там, където съм приключила даден период е било завинаги-познати, бивши приятели, роднини, съпрузи и т.н.
Приемам, че пътищата ни е трябвало да се пресекат, случило се е, получила съм си уроците и не искам нарочно и насила да ги пресичам мазохистично отново. Ако е писано Съдбата сама ще ме срещне с някой от тях в определен повод и случай, ако не...значи не е било необходимо.
Но така, всички накуп и то след 36 години, толкова много визии и енергии и да трябва да обръщам внимание на всеки и те на мен, заливайки ме с любопитство и връщане в стари случки...или да изслушвам кой какъв е в настоящето без изобщо това да ме интересува-ами не, благодаря. Като прибавим и темите за починалите съученици и преподаватели...не, това го считам за напълно излишно изпитание на психиката ми, доколкото се познавам.
Тоест нямам никаква подобна потребност в настоящето, където хората, с които общувам ми носят достатъчно удовлетворение и съм щастлива с живота си.
Затова очаквам с нетърпение следващият КК, защото контактите с клубари е част от настоящето ни. Само настоящето е важно...и в известна степен надеждите за бъдещето...останалото е: "Какво ще ни дадеш историо, от пожълтелите си страници..."
забележка: Историята е интересна само за чепкане и списване на теории, ровене в книжки и усамотено осмисляне в собствен прочит и тълкуване. Така мисля.
Нека тези безгрижни тинейджъри си останат в училищният двор с учителят по физическо, в който всички момичета бяхме влюбени...моя милост е последната отдясно
Нека рецитираме някога там за празника на училището в читалище Светлина
Нека щуреем и маймунеем в двора...там ни е мястото на това, което си минахме както се полага
Здраве и щастие за всички, които уважихте темата ми
|
Решението ми относно срещата на випуска
