Но пералните, е те това за мен е непонятно.

Когато заминах за Щатите имах само една чанта дрехи. Нищо друго. Чикаго. Западнал хотел собственост на българин. Две седмици. За толкова трябваше да предплатя с идването си.

Изнесох се на квартира. Три етажна сграда с по два апартамента на етаж, собственост на сърбин. Всички наематели бяха новодошли българи. Даваше стаите под наем евтино. Наех една кухня на втория етаж. $10 на седмица. Цената включваше ток, вода, газ и телефон, който беше закачен на стената до външната врата. Когато телефонът звъни, най-близкият до него вдига. Търсят еди кой си. Извиква високо името на търсения, оставя слушалката да виси на шнура си и се прибира.

В мазето имаше пералня и сушилня. Работеха с монети от по $0.25. Ползваше ги който иска. Нямаше друг начин да се изпереш.
Наблизо имаше и обществена перални / сушилни. Може да имаше по 20 машини от всеки вид. Също работеха с монети от по $0.25. Имаше много маси за изваждане и сгъване на сухото пране. Имаше и голям паркинг пред сградата, обикновено едноетажна. Ходехме и там да се перем. Уговаряхме се с някой друг да идем с една кола, че сам е скучно. Не знаехме бъкел английски.
По тези места се пере беднотията. Беднотията живее под наем, без пералня и сушилня, за по-евтино на хазаина.

Като се хванах на по-добре платена работа, смених и квартирата. Три етажна дървена къща облицована с тухли. Хазаите - евреи живееха на партера. Даваха горните два етажа под наем, Пералнята и сушилнята, както и бойлерът за цялата къща бяха инсталирани в мазето. Имахме ключ за там, слизаме с пластмасов кош за пране, изпираме се, изсушаваме се и обратно горе (живеех на третия етаж). В апартаментите нямаше място за пералня и сушилня. И да имаше място, не би било практично да въртиш пералня или сушилня. Би се чувало и би пречило на другите живущи в сградата. Ето я и самата сграда -->

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите