гледах тия дни един сериал.. "Атипичен".. за едно момче, аутист, и историята на неговото съзряване, семейството му и т.н... много хубав .. та, майката кръшна и бащата така и не можа да й прости.. както и всички в семейството... та.. не може да живееш дълго с един и същи човек, без да погледнеш встрани, защото не е в човешката природа да бъдеш моногамен.. може би повечето хора са, защото нямат излишно време и енергия за лъжи .. нямам никаква представа, честно казано.. аз например имах една приятелка, и й говоря за един мой ухажор.. аз бях на към 30, той на 41, тя на 42.. и излезнахме една вечер тримата, и тя после "абе, аз мисля, че той е за мен, не за теб.. ти си млада, ще си намериш друг".. аз, честно казано, много се изненадах от тази й реплика и само казах "ако смяташ, че той има интерес към теб - давай".. имахме така или иначе уговорка за следваща обща среща... само дето си развалихме вечерта.. та.. не знам, в смисъл, тя беше женена.. обаче той заможен, хубав.. защо да не си смени интериора жената.. и то да беше само една.. доста пъти съм чувала подобни реплики "ти като не го искаш този - дай ми го на мен".. не знам как си ги представят тия работи тия жени... това да не е плик за писмо?! .. исках да кажа, че може би когато отмине ендорфинът човек почва да размишлява какъв е тоз мазол, дето живее с него.. може би.. както казах още в темата .. аз не съм имала такъв тип отношения за да мога да преценя.. и може би затова не съм имала, защото не е лесно.. освен, мисля си, ако не е любов.. тогава не би възниквал въпросът "дали"? ..
|