Кажи накратко какво те мачка па теб. Моето мото е, че няма ли пречупване на общото през частното, само си губим времето за философстване. Затова са ми интересни личните истории, а не площадните декларации.


УЖАСНА философия. Далеч от всякаква солидарност и справедливост... ти си българин в най-чист вид.

Колебая се да ти споделя какво ме мачка МЕН. Вече ме нарекоха иронично Левски. Но щом питаш...

Тук-там из постовете понаписах, но сигурно не си прочел, та ще ти направя сбор. Персонално мен НИЩО не ме мачка. ПРИСПОСОБИЛА СЪМ СЕ. Живея добре. Избрала съм си професия, която, макар и не особено престижна - ме осигурява материално предобре, макар че на фона на "каймака" съм един обикновен човек, който живее без да си брои парите за ежедневни нужди и може да плаща 120 лева за ток, без да се замисля ЗАЩО ги плаща.... Имам материална подкрепа и от мъжката страна, но и без нея не мога да се оплача. Иначе съм изключително приспособима, и преди съм се "хвалила", че умея да организирам нещата, които касаят моя живот и живота на близките ми, по много добър начин. Имам приятели за всичко. Хората ме харесват и някак се сработвам с всички...с които пожелая. Та - един малък рай...

Това, което адски ме мъчи, е че виждам какво става около мен. Имам контакти с всякакви хора и сетивност да ЗАБЕЛЯЗВАМ. Всички тези мошеничества, несправедливости, забогатявания посредством измами... Знам с колко пари на месец живея и ми е кошмарна мисълта за хората, които живеят с Х пари месечно... и то - ЗАРАДИ кражбите на някакъв кръг измамници, и заради това, че сме разрешили това да се случва. Също така не мога да се побера в кожата си от бяс, че заради личните си печалби някои са в състояние да сътворят дела, които могат да УБИЯТ хора. С други думи - побърква ме БЕЗГРАНИЧНАТА алчност на някои хора. Мисля, че всичко трябва да има граници... а няма. Поне у нас няма.

ТОВА ме мачка. Ако искаш вярвай.

А, да не забравя. Виждам, че детето ми не е от хората, които са приспособяват лесно. Това не се възпитава - вродено е. Освен това всичката идиотщина на ежедневието ни ескалира. Става все по-трудно и по-трудно нормалният човек да оцелее. И това ме мачка най-много. Тревогата за бъдещето му.

Изпреварващо ще кажа за тези, които ще се давят в ирония след този пост. Да, и аз съм българка в чист вид. Може би просто съм малко нещо мазохист...