Съпругата ми се вайкаше, след скорошното ни посещение в България, от бавното развитие там, от надрасканите стени, от разбитите тротоари, от люпещите се мазилки, и чакълените водопади леещи се от магистрални надлези... Да съм честен, защото голяма част от служебния ми живот премина в търсене на потенциални провали, и разследване на случили се, аз видях достатъчно инжинерни и строителни осирания, да го кажа нежно и учтиво, та ум да ти зайде - но това е настоящето, а мен ме вълнува бъдещето.

Та гледайки към бъдещето, аз пък й посочих (на съпругата ми) най-съществените 4 промяни, които - за България, според мен - павират пътя към български възход:

1) Израства българско поколение, което знае какво значи ЧИСТА ОБЩЕСТВЕНА ТОАЛЕТНА. Човек който е навикнал да се уважава с чисти тоалетни - той ще се уважава и другояче, вкл. икономически, политически, съдебно, и прочие. Няма начин да се пързаляш по лигавата говнена слуз на обществени кенефи, и в главата ти да витаят напредничави и практични / осъществими идеи.

2) Чиновничките по разните градски, общински, и държавни учреждения, бяха усмихнати и услужливи. Някои даже се усмихваха когато се обръщахме към тях на тротоара пред учреждението, те в обедна почивка, примерно; една лелка от Община Оборище ни заведе до гишето, където трябваше да подадем документ! (Не можехме да се досетим кое гише е, заращи липсата на езиково скачване между документа, отдела където той бива подаван, и името на гишето в отдела.) Няма начин да имаш доверие на една система до там, че да й отделяш време за да изразяваш гражданското ти становище, ако тази система те отвръща и отритва с намусените муцуни на служителите си.

3) Магазинерите бяха усмихнати, вежливи, и не виждаха за нужно да спорят с посетителите, да им разкриват грешните предпочитания или желания или липсата им на вкус. Общество което уважава клиента, и клиент който е навикнал - и очаква - уважение - такива взаимо-отношения са основата на нормално общество, с нормална политическа система, и евентуално (за България, може би към 2100, което е напредък, щото едно време беше към 3000 - 4000) с нормална правна и съдебна система.

4) Липса на интерес / загриженост към кой какво къде как работи и какви пари получава. За 21 дни в България, нито един срещнат не ме запита "кой съм и какво съм"! На хората не им пука. Поне не до там че да питат. Това е израз на липса на комплексарщина, или поне на намалена комплексарщина, че другите все някак по-така живеят; с други думи, българите не се усещат вече така смачкани, икономически.

Аз не бях ходил в България от 2001, значи от 17 години, и гореизброеното беше чудесна - да съм честен, неочаквана - изненада. В България има надежда! Още повече, че в тези неща има относителност - и до като в България нещо се е подобрило, сума неща по Тексас и съседните САЩ и Мексико са се влошили - и относително България е рипнала на горе, в световно отношение - доста повече от абсолютната минималност на чисти тоалетни, учтиви чиновници, учтиви магазинери, и модикум самодоволство.