Чувствам се обичана така, както и преди 13 години, когато се запознах с половинката ми. Ние сме просто Ин и Ян.
Не виждам как да съм подчинена на моята възраст, всъщност не знам точно какво влагаш в това подчинение. Все още мога всичко, имам си всичко, което ми е необходимо, ще се науча да живея и без любов, ако се наложи.
На моята възраст имаме вече и други любови, които постепенно преобразуват тази, за която ти говориш в уважение, а идва любовта към внуците.
Не знам какво те учудва в онова, което написах. Мен ти ме учуди днес с нещо като теста, който си ни правила. Дали другият път някой ще ти повярва, че споделяш с нас, а не че си правиш поредния тест, на който знаеш кой ще клъвне?
И дали някой е клъвнал или те е предусетил?
Всеки от нас, предполагам, е преживял поне по една такава любов, която ни е държала болни месеци. Има обаче и по голяма болки, с които ходим не КАТО, а болни с години наред и то с неизлечими болки.
Просто се отпусни и пробвай. Понякога любовта към човек идва дни и месеци след като си я замислял като една забежка, ако ще само сексуална. И една сутрин се събуждаш и той толкова ти липсва, че усещаш: аз съм влюбена
А ако не беше опитала?
|