Виж сега, ти понеже изобщо не ме познаваш и представа си нямаш, както винаги ме накълва...

Ако изобщо си дирила професионална помощ, пък 100% си дирила и си чела, щото от умираща анорексичка не се става криво-ляво жива жена и майка, отдавна требе да си наясно какви реакции да очакваш от инициативите си да се самодекларираш.

Синдромът "някои и куфарите ми не са достойни да носят" ПИЩИ за спешна психотеравтична помощ.

Ако ми беше близка или от семейството, незабавно щях да взема мерки - от милосърдие.

фокусирай се върху въпросът, личността тук няма никакво значение..

Въпросът ти е дрън-дрън-ярина. "Как се влюбвате". Ами влюбвала си се, знаеш как.
Искри, кахъри, мераци, безсъние, в облаците, после страдание, после пак в облаците, ах и ох. И "що не става, както си го мечтая? Нали късам потници, прашки и себе дори, що желанията ми не се изпълняват. И ох, жъ умра, вече не знам какво да направя, не съм себе си, непосилно е."

Ако беше толкова лесно, щеше да ти се получи от първия път и нямаше да има десетгодишни постинги и настояща тема. Никой не може да ти даде точната рецепта и гаранции как да излезеш от черупката си, да се хвърлиш "в бездната" и да оцелееш от това. Дори да се почувстваш щастлива и в душевен покой.

Моите 5 стинки: прии всичките ми одобрени/неодобрени връзки и стискащи палци "за мое добро" близки и приятели, никога не съм се забърквала с някого, за когото да ме изядат с парцалите "как можа с този", тъй, че наистина да ме досрамее от себе си - това до 32-годишна възраст. И ми беше до гуша от прекомерна любов, загриженост, косвени и преки натяквания - "айде, какво чакаш още, време ти е за партньор, брак и семейство, то срамота да я караш като кукувица, не е добре за тебе." "Добронамерените" внушения и грижа ми идваха малко в повече.

Това, че не поддадох, без да влизам в преки конфликти, ми костваше много попиляна енергия. Но отвътре чувствах, че не съм узряла, не съм готова. После се случи за...абе дори аз не знам за колко месеца,колко часа, минути или секунди - пълното доверие, че правя скок в пропастта, но ВЯРВАМ, че ще падна на меко в обезопасяваща мрежа. Предварително никой, особено Той, не ми е намеквал или обещавал това. Така го усетих, така се доверих и "яла Боже, помози" - не беше първия ми скок, но беше скок с различно усещане.
Не поддавай на добронамерен натиск, ако отвътре си още спечена - това искам да ти кажа.

На прага си, но още си сурова. Остави зрънцето в тебе да покълне и да узрее, за да роди добри плодове.