|
.. знаеш ли, имам много забавна история по този повод.. преди много години се влюбих в един мъж.. аз бях на 26-27, той на 37-38 /11 години по-голям/ .. един път бяхме с племенникът му, ходихме на пица, че момчето беше в софия на гости, по повод кандидат-студентски изпит /въпросният човек беше родом от едно много китно село в западна България/. И моят човек ни остави в колата на път към пицарията, и слезна да купи цигари.. беше финансов директор в голяма компания. И аз се чудя какво да го питам това момче на 17-18 години... и му казвам "какво ще учиш, по какво е изпитът".. и той "абе, изпитът.. искам да стана като вуйчо"... викам му "финансист", а той "не, готин пич, в когото всички мацки са влюбени".. вуйчо му /демек моят приятел/ беше два пъти женен и втори път разведен.. та.. явно когато човек се влюби, няма значение наистина има ли брак или няма.. майка ми имаше една приятелка, която все казваше "ако харесам някой, не ме интересува има ли жена или няма - взимам го, мой си е".. направо да й се учудиш на самочуствието.. ама, Дъннинг-Крюгър ефектът, който и в този клуб се забелязва - тя, както казваше моята шефка в данъчна служба, срещу страх да я гълташ, обаче самочувствие до небето...
аз обаче не мога да разделям женени мъже.. като чуя, че някой е женен и бия контра.. там не пипам.. както дрогата.. дрогата обаче по други причини... та.. разбирам те, обаче..
та, бях почнала да ти разправям историята.. и, след две годишна връзка и много истории, сготвени вечери /на практика си живеехме на семейни начала/, почивки по цяла България и така нататък се разделихме с тоз човек.. той си намери по-млада жена, която не го караше да се чувства глупав /това е дълга тема, обаче се скарахме за един данъчен акт, който аз написах, както аз смятах, че трябва да се напише.. той беше на друго мнение и искаше да формулирам различно аргументацията си.. разбира се, моят вариант беше правилният и актът не падна в РДД ... и той май не го понесе много добре.. / .. та, аз месеци наред ходех в полусън.. и се запознах по АйСийкЮ с някакъв момък.. той ме спипа, така да се каже, емоционално изтощена и от дума на лаф.. стана много приятно познанство.. и той понеше живееш в Германия /това е 2003-та, 2004-та година зимата/, ми иска адреса, че щял да ми прати някаква книга за лечение на Душата.. и не щеш ли, на 14-ти февруари каца в нас със парфюм на Черути и букет.. никакво физическо привличане... и аз веднага оргганизирам цяла тумба приятели, с които имаме среща в кръчма, да го вземем с нас.. той се начерпи и пя цяла вечер с пълно гърло, вкл. и в таксито, с което го прибрахме в хотела, който сподели, че е този, в който е отседнал.. толкоз за интернет анонимните познанства!
|
Re: Любов [re: UnicaDonna]
