Има известна разлика във влюбването и в любовта... понякога едното неусетно преминава в другото и двете се сливат, друг път пък влюбването така и си отминава и отмира без да прерастне в любов...

Влюбването си е нещо като лека, през среда до много тежка форма на лудост, зависи си от човека и също е въпрос на риск... Някак готовността да скочиш от високо, когато в стомаха ти пърхат пеперуди и не знаеш и не искаш да знаеш, и 5 пари не даваш, какво ще се случи като паднеш, интересува те само тази смесица от болка и наслада да не свършва никога, колкото и да е изтощаващо...

Така, както ти говориш за влюбването и любовта отстрани изглежда, че питаш как да се самоизлъжеш или подлъжеш да скочиш от високото... Значи, първо ти е проблем да се оставиш на завихрянето, от което губиш почва под краката си, губиш контрола над себе си, над ситуацията, над бъдещето, а ти си човек, който никога не губи контрол, който има ясни цели пред себе си, ясно предначертан път у знае какво след ккое следва и пр... Или първият вътрешен сблъсък е именно между спонтанността и контрола.

Тренирай си спонтанността. Ако някога си я имала, пък сега от години си я загубила, спомни си усещането, спомни си минали ситуации, в които си била спонтанна и си спомни как беше, къде в тялото ти се е съхранил споменът за това усещане за спонтанност...

Ако никога не си била спонтанен човек, научи се да бъдеш спонтанна! Направи неща, които никога не си правила - сачак с бънджи, с парашут, тръгни на "околосветско пътешествие" пеша или с велосиед със случайна компания... само името му е "околосветско пътешествие"... може да тръгнеш по пътя Ел Камино, или да отидеш на изкачване в Тибет или пък да потрамбоваш по пългарския пешеходен маршрут от вр. Ком до н. Емине и прочее...

Следващата фаза след влюбването - преминаване към по-зрялата любов също е свързана с контрола. Или по-скоро с поемането на риска да оставиш част от контрола за себе си в чужди ръце. Така както звучиш, това ще е вторият много сериозен препъникамък за теб... Това, твоето "всичко постигнах сама", "аз съм свръхценност, защото сама съм постигнала всичко" и прочее не знам доколко ще ти позволи да оставиш някой друг да направи нещо за теб, за да се почувстваш също толкова ценна, но не защото си "направила всичко сама", а защото някой друг е наптавил нещо за теб...

И накрая третото... ти просто не си представяш любовта като топло, ненатрапчиво присъствие или съвместно споделяне на времето и пространството с още някой... Този трети препъникамък не е по-малък от предишните два... защото най-трудно е да осъзнаваш любовта, когато я няма наивността и лудостта на влюбването, нито осъзнатата изгаряща страст на любовта... Прекалено си всрастнала в самотата си и ако искаш да не остаряваш сама, ще трябва да поемеш риска да допуснеш някой друг до себе си, да го оставиш да оспори всичко, което си постигнала сама, защото очевидно не си способна сама да постигнеш взаимната любов:-)))