|
Тема |
«Съвършената любов не носи отрада. » [re: parvaty] |
|
Автор |
Nerv (still standing) |
|
Публикувано | 15.09.18 11:47 |
|
|
Когато водата пресъхва, рибите се събират в плитчината и се стараят взаимно да си дадат влага с диханието си. Но по-добре е те да забравят една за друга в просторите на реките и езерата.
И все пак, и все пак...
Всички, без значение признаваме си или не искаме да знаем какъв е смисълът на живеенето.
Има различни квази отговори.
Ето една интерпретация на автора на мисълта по-горе:
Да вървиш, без да знаеш накъде; да спираш, без да знаеш защо; да следваш хода на всички неща, да се носиш с тях върху една вълна — това е главното за запазване на живота.
/Нашият народ има подобна и по-изчистена мисъл - за лудо работи, за лудо не стой!. Друг е въпросът запазвазването на живота осмисля ли го или е по-скоро оправдание, опит за самодоказване, самосмисъл. /
Друг ще каже, че животът няма смисъл, трети, че ние не може да го вдянем.
Вечната класика, по темата (нещо за което съм писал и то към теб, някога, някога в друга тема на клубовете) е филмът Дон Хуан де ла Марко ( с Дж. Деп).
(по памет):
Има три въпроса с един и същ отговор:
- За какво си струва да се родиш,
да живееш и
какъв е смисълът на живота.
Хората сме парадоксални същества. И логиката ни е такава. Може да намерим смисъл (рационализирайки) най-вече посредством ирационалност (чувства)
Иначе всички стареем, изхабяваме се.
Ето пак нещо от истинския ПЪТник:
Току-що разлистеното растение е нежно и слабо. Изсъхналото растение е твърдо и лишено от гъвкавост. Оттук е ясно, че живее нежното и слабото.
и
прав или изправян
|
| |
|
|
|