Аз пък за Волът все се сещам. На Волът сред пустинния балкан, огласян някога от диви орди..., Веднъж го започнах да го казвам пред компания, спряхме за почивка под Околюица. Не можах да се сетя за цялото открай до край, но два три куплета изровик в кашата на паметта си, а това винаги ще помня.. умря, умря, все таз вървеше реч, а някъде от някаква си лира, долиташе към мене от далеч, друг зов - той не умира.

Редактирано от Green Light на 03.06.18 11:31.