Вилхелм Хауф ми е любим и приказките му винаги ще имат специално място в сърцето ми.

Джуджето Дългоноско ме грабна още с театралната постановка от нашето детство. Имаше драматизация и на Студено сърце. С незабравимия Илия Добрев в ролята на въглищаря Петер Мунк. Другата култова приказка на Вилхелм Хауф. Тя като, че ли ми е още по-любима.

Много любпитна трактовка на приказката си направила. Не бях си помислил, че има някаква връзка със здравословното хранене или идеята, че телата ни са храмове и трябва да внимаваме какво вкарваме в тях...

Винаги съм свързал приказката по-скоро със силата на любовта, приятелството, взаимопомощтта. И с това, че подигравчийството е лош съветник...

Децата също израстнаха с тези две приказаки - най вече с аудио - касетъния вариант. Чудесна игра на Николай Бинев и велики песньовки.
В този смисъл темата за хубавата храна е по-скоро порицание на чревоугодството (в моя прочит) - например песеничката на Джуджето като готви за царя:

Трябва да си врял и кипял
много хляб да си изял,
та тогаз да си разбрал:
Трябва да е пълна купата,
пълен царския търбух,
докато остане глух и загуби своя слух...


За сравнение в песничката, която ми е се запечатала в съзнанието от Студено сърце има един рефрен:

«Ех, парите, парите - развалят дори и добрите...»

Велика история: Мигел Холандеца, Стъкленото човече, Еловият лес... Какво му трябва на едно дете. Или на един татко. За всичко други си има Master Card, Visa Electron и т.н.

+++

Вече от позицията на почти 50 те си години идеята да имам любима приказка, филм, герой, актьор ми се чини може би не точно инфантилна, но по-скоро лексиконна и детска.

И все пак ако трябва да вляза в тона - най любим ми е Незнайко на Николай Носов. С епизода и сагата по спечелването на вълшебната пръчица.

Имам и други разбира се. Пари, приказки, вестници - много. Няма кой да ги чете.

прав или изправян