Все е било такова нещо, ама като миналата седмица не е било. Седем проекта, ама не преувеличавам заради изискването на Мила, ами ето ги тука пред мен. Седем.
В днешно време вече ме бройте малко факир, мога да убеждавам и да съм авторитетен и компетентен по всички въпроси, сериозен стабилен и надеждно изглеждащ бизнесмен с име. Но клиентите по някаква неизвестна причина ми прощават всички тия неща и остават с мене. Така че воала- проекти. И от мен се очаква да съм 1-управител, 2-търговец, 3-проектен ръководител, 4-доставчик, и 5, 6 и 7, технически, шофьор и секретарка на всички капризации на белия свят. Може ли спецификацията да разпечатаме към договора, препратете ми този мейл, че не го намирам, къде е миналият вариант на техническото, абе ако те целна в тиквата с тоя класьор хич няма ни мейл да ти трябва, ни договор, ама се ла, неговата кожа, ви! Бач, тичане и нула време за литературата тука.
Все пак имаше светлина в тунела, защото покрай 24 май бях планирал да си почина. Все пак, да си имаме уважението, аз да не съм станал шеф, че да работя?! Предупредих всички, отказах всякакви ангажименти, още ранната привечер към 7 часа спуснах кепенците, и аре.
Нема ме.
Вечерта отидохме на гости в систъра, лафче хапка и пийка до среднощ, и после здравей легло и сънища свещенни.
Другият ден - 24ти беше радостен ден, така че макар малко да се биеше с идеята за почивка, Бейби доста рано ми би шута от леглото. Имахме абитуриент. Аз честно казано, не разбрах, защо това изисква моето сутрешно присъствие, но все пак деня стана готин, така че не изяснявах въпроса. Терминаторът-абитуриент искаше минималистично участие на родата и ние направихме само един обяд в ресторант с баби, дедовци и внуци, колкото да каже здрасти и да обере парсата и си би шута: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, за какво ги броят ума ми не го побира, ама и аз викам, … 12! Йеее.
Прибра се два дни по-късно(но на фокус).
Малко, малко, ама рода – събрахме се двайсе маймуни и едно друго стана седем докато приключим.
Прибрахме си се, обаче, най-после, мил дом уютен мой, пуснах си един японски филм* ала 7те самураи, заредих се с пуканки и започнах да излъчвам благодат и спокойствие.
Е вече дойде почивката.
Аз съм Буда. Медитирам.
Мило, вика ми Бейби, нашите ще ходят до сестрата, дали да не им кажем да минат и през къщи? – Да минават – викам. Аз обичам всички и много ми е приятно да виждат как хубаво мога да почивам. - Ще хапнеме вкусно с една- две чаши винце, пък после- сън. Нищо не може да ми развали настроението. Мило- тва пак Бейби- с нашите ще дойдат и сестрата, нали не успяха за ресторанта. – Браво – викам- много обичам сестра ти. - Мило, айде да отидеш до Фантастико и да купиш пържоли, че няма какво да сложа на масата.
Цяла абитуриентска мина и пак нямало какво да сложи на масата.
… и пресни картофи, лук и домати, и краставици. И зелена салата.

Колко пъти стана, и казвам, че хич не обичам да ми вика „Мило”!

Когато си тръгват гостите и прибираме галимацията, нощта е в пълната си власт. Що се отнася до мене- ракията също.
И се трупясваме.
25ти за мен е почивен ден, затова с раздразнение, но и с известна злобна радост прекъсвам алармата на джиесема и се връщам в топлото легло. Това обаче е временна победа. Мръсната звъняща гад не се дава лесно, само чака да се унеса и започва да звъни все едно някой я коли. Вдигам с кръвясали очи.
7 е!
Хриптя.
Отсреща: жизнерадостен цигански глас. Ало, бате, здравей! Вальо се обажда!
Седем шибани души във ковчега на мъртвеца, седем пъти по седем дяволи проклети в седем казана да врат, искам да спя, бе! Колко трябва да е трудно да се наспя, мамамустара!

Сега, тук искам да кажа, че тоя циганин има известно основание. Верно, че чак към 9 и половина трябваше да се обади, пък сега съвсем тематично е кръгло седем, но така или иначе има някакво право.
Пращам го да пие кафе и да ми звънне след половин час, и се излюпвам. Срещата ми с тоя циганин изисква известно обяснение, затова леко ще се отклоня от хронологията, иф ю донт майн, дет викат французите.
В живота на всеки мъж идва един етап, когато е по- лесно да уйдисаш на жена си, отколкото да измисляш оправдания. В такъв един момент на слабост, аз с децата изчистихме фамилния таван. Изкарахме вековните семейни съкровища и седем килограма прах и ги струпахме, естествено, в общия такъв. Как да е, под всесъседско презрение и гняв изкарахме зимата, но дойде момент, в който трябваше да ги разкараме. Наех, значи аз гореспоменатия Вальо, пък той определи, като единствено възможен ден – 25ти май.
Много важно.
Ще бачка той, не аз. Давам му ключа от тавана, метам по един поглед, че да изнесат всичко и това е. Аз, да работя нямам ни-как-во намерение. Тръгва по план. Давам нареждания, редя заплахи и работата почва. Слизам за малко да видя, че товарят нещата в камион, а не ги хвърлят около кофите за боклук или не дай Боже в съседските дворове и успокоен се прибирам през двора. Я викам си да зема да ги накарам, да изкарат и бетонната пътека от двора. Тя е от рехав бетон, през градинката, мое дело, обаче стана много „арт“. Всички съседи внимателно я отбелязват тая пътека за да знаят къде да не ходят. Сега е моментът да я разбия. Хващам кирката и за има- няма петнайсе минути и виждам сметката. Вальо- викам- я подхвани и тая пътека, хем да си починеш малко от качване по стълби. Трябва още няколко пъти да му го кажа, докато зацепи, но момчето се оказва схватливо. Изнесе пътеката, а аз заравних пръстта и сложих плочки. Има нужда от още обаче като за почивен ден – толко. Прибирам кирката с приятната умора, на човек , който го чака кафенце в къщи. Преди това се отбивам да видя как е хавата около камиона и там се натъквам на находка. Половината ми таван е подпрян на близкия трафопост, а бетонените парчета от пътеката, са под и до контейнерите за боклук. Изнасям се до тавана на бегом, че да сгепцам Вальо или мамицата му на Вальо, когото хвана първи, и там се натъквам на втора находка. Усилено се мете около купчините със стари неща от юрския период, самите купчини, обаче са недокоснати. Първи разбор на ситуацията с Вальо на тавана. Втори разбор и отбелязване на мероприятия по стълбите, където се стеле чувствителна част от фамилния боклук. И трети разбор пред камиона. На третия разбор настоятелно се спирам на част от родата на Вальо, ама само че не баща му. Имам и публика от баби. Спор с циганина собственик на камиона дали и какво трябва да се изхвърля в камиона. Бабите сформират агитка, но не се много разбира за какво гласуват. Накрая работата се концентрира в необходимите три полета: таван, стълби и камион. Вальо споменава факта, че са дошли без чували, за боклук, без метли и без лопати.
За да чистят?!
Тичам до мазето и една съседна железария, и осигурявам, каквото трябва. За по- лесно се качвам и измитам четвърт таван за показно. Финия начин, по който циганите пълнят чувалите изисква ново метене, пак аз, но след тях. Нататък върви лесно, понеже те много обичат така. Като крещиш до червено на тях работата им спори и за нула време отхвърлят сума чудо. След около два часа стигаме до последен напън, после инспекция с Вальо и всичко е тип- топ. Разплащаме се, идва и чистачката та да измете и измие и всичко е песен. Аз съм мръсен и зъл като пернишки миньор, но все пак това е края, и- нищо- повече- няма. Всичко е изчистено, нямам къщна работа, няма да ходя за пазар, почивен ден е.
Край!
Влизам в банята, като пътьом забелязвам на масата недокоснатото си кафе от сутринта.
Тоя път се къпя бързо, понеже искам да почивам, да мързелувам и да се изтягам на дивана. Излизам едва ли не задъхан и тогава гадното, долно, злопаметно същество пак се раззвънява. Дзъррр, дзъррр, дзъррр…. Един клиент бил наблизо. Понеже бил болен предната седмица и не сме могли да се срещнем, дали съм нямал нещо против да се видим сега.

Ма кой бе?
Аз?
Ти пък, шшшегуваш ли се?!

Гринлайт линейката, познавате ли го?

Обличам се на тъгъдък, взимам едни мостри, за които ще стане въпрос на срещата и хуквам. На входа на кооперацията се сещам, че съм си забравил едно листче с важни драсканици и звънкам на Бейби по домофона, да ми отвори.
По улицата върви един съсед на който разправях как ще мързелувам тия дни и бавно бавно бута колело.
- Ейй вика, е тва е мързел класически твойто. Не вземеш да се разходиш, колело да покараш, малко движение, тва онова, че и толко ли па чак не можеш да се качиш до вас, ами по домофона звъниш та разкарваш жена си?
Обърнах се аз тогава, така лекичко към него, че да го погледна. И да ви кажа, не съм виждал човек така бързо да се качва на колелото.
И отпраши.




*"13 убиеца"- много е як! Самураи, мечове, рязане на глави, ама по японски красиво. Успях да го изгледам от седмия опит

Редактирано от Green Light на 30.05.18 18:25.