Девина и Радж се бяха оженили преди две години и седем месеца. Oще помнеше как това стана възможно. Вярно, бяха от една и съща каста, но семейството на Радж беше изключително заможно, а нейното разполагаше със скромни средства. Двамата се бяха харесали от пръв поглед, но любовта дойде по-късно, когато Девина опозна прекрасния човек с огромна душа, криещ се зад прекалено привлекателното му лице, донякъде в несъответствие с духовната му същност.

Всички тревоги се оказаха излишни. Когато родителите й се срещнаха с неговите, за да разговарят относно евентуален брак между нея и Радж, баща й започна със следните думи:
- Любезни, дойдохме днес тук, защото децата ни се обичат и искат да прекарат живота си заедно. Ние обаче не можем да ви дадем Лакшми за снаха, а само Сарасвати.
Бъдещите сватове я гледаха с широки усмивки.
- По-голямо богатство от това не бихме могли и да си пожелаем, любезни!

И това беше. Вдигнаха сватба, седем дни и седем нощи траеха тържествата. Купиха седем сарита, за всеки ден по едно, едно от друго по-фини и ярки. Трудоемко беше за младоженците – особено за Девина. Един цял ден й рисуваха с къна ръцете и стъпалата, цяла нощ не можа да мигне, за да не пъхне ръцете си под главата и да й се развалят шарките. Но всяко чудо за седем дни, всичко отмина като сън, а сега дъщеря й вече беше на седем месеца и времето за избор на име беше дошло. Както всяко бебе в Индия и тя се казваше досега просто Бебе и в добавка към това, фамилията на съпруга й - Гупта.

Дали да я кръсти на свекървата? Така би било редно, а и тя щеше да се радва безкрайно. Дали на майка си? Милата й майка – нежни спомени я обвиха като топла пелена и тя изпита внезапно липсата й. Къде беше сега любимата й майка, за да я посъветва.

Девина си припомни отново думите на баща си. Тогава не им беше отдала особено значение, но сега знаеше защо свекърите й бяха реагирали така.

Лакшми беше богиня и символ на благосъстоянието, а Сарасвати... Опита се да си припомни какво разказваха различните митологии за тази богиня. Индуска легенда разказваше, че Сарасвати била съпруга на Брахма - Съзидателят и как той проявил даровете на мисълта и съзиданието чрез нейната сила. Тя била тази, която направила възможно възприемането на звука на Надабрахман – първия звук във Вселената, първоизточник на Сътворението. В индуизма Сарасвати бе богинята на произхода на всички знания, на търсещите на светлина в тъмнината и на незнаещите, стремящи се към духовно извисяване.
Ведическите легенди представяха Сарасвати като богиня на знанието, на поезията и на музиката.

Девина се върна назад във времето. Всичките години на усърден труд минаха през съзнанието й. Купищата книги, които редовно взимаше от училищната библиотека и подигравките на дъщерите от богати семейства.
- Ха, ха, ха, Девина ще става учена, Девина ще си остане неомъжена! Какво старо сари има Девина, слугинята ни носи по-хубаво от нея! Кажи, Девина, за кого ще се омъжиш, за някой просяк ли?

Девина стискаше здраво вързопа с книги и забързваше крачка, сърцето й се свиваше, защото знаеше, че ако не се омъжи за по-състоятелен човек, обричаше семейството си на бедност до края на живота им. А кой ли наистина щеше да я погледне, знанията от книгите й бяха единственото богатство, сарито й не беше дори нейно. Това беше сватбеното сари на майка й, което така беше избледняло, че никой не можеше и да предположи, че някога е било червено. Затова Девина четеше и учеше още по-усърдно. Нямаше да се омъжва, щеше да си потърси добра работа и щеше да посвети живота си на така скъпите й родители.

Така си мислеше, докато всяка вечер преди изпит, изпяваше сто и осем пъти мантрата за успех в изпитите. „Ом, айм, Сарасватай намаха…“. Сто и осем пъти, което сведено до едно число, правеше седем. Свещената цифра.

Седем чакри, седем нива на съществуване, седем лока*, седем свещени реки, седем важни астрални тела, седем свещени града, седем дни в седмицата, седем цвята в дъгата, седем музикални ноти, седем големи острова, седем свещени морета. Седем елемента на тялото в аюрведа, седем свещени метала. Седемстотин стиха за възпяване на свещената майка, седемстотин стиха в Бхагавад Гита. И седем стъпки в сватбения ритуал…

Девина разтърси глава, накъде бяха отлетяли мислите й! Имаше толкова работа за вършене още, а тя седеше и си фантазираше. Скочи бързо и закрачи ситно, но наум си повтаряше седемте обещания, които тя и мъжът й си бяха дали по време на бракосъчетанието.
„Ще се грижим за дома ни и ще го закриляме, ще развиваме физическата си и умствена сила, ще постигнем нужното ни благосъстояние, ще бъдем удовлетворени, ще се обичаме и уважаваме взаимно, ще имаме здрави и добри деца, ще владеем себе си и ще живеем дълго, ще бъдем честни и лоялни един към друг, ще бъдем житейски спътници за цял живот.“

Внезапно спря. В съзнанието й бавно се оформиха буквите. С… А… Р… А… С… В… Сарасвати! Ето как щеше да се нарича дъщеря й! Това име я беше съпътствало през толкова значителни моменти в живота й, това име носеше в себе си всичко, което една майка можеше да желае за дъщеря си. Широка усмивка озари лицето на Девина и тя се насочи с отривиста крачка към дневната, където съпругът й четеше.

* Лока - свещена дума в санскрит, обединяваща много значения в себе си. Най-общо, вселенската свобода и Вселената, всичко земно и свещено, словесен израз на свещеното число седем.

Редактирано от Raf OFecin на 30.05.18 11:13.